Самият Крал Лешояд нямал по-добра съдба. След като не могъл да завладее Нощна песен, той зарязал обсадата и тръгнал на запад, при което лейди Карон направила излаз зад него, за да се съедини с голяма сила пограничници, водени от Хармон Дондарион, осакатения лорд на Черен пристан. Междувременно лорд Самуел Тарли на Рогов хълм внезапно се появил срещу дорнската походна колона с няколко хиляди рицари и стрелци. Дивия Сам, така наричали този лорд, и като такъв се оказал той в последвалата кървава битка, в която посякъл десетки дорнци с великия си меч от валирианска стомана Сърцегуб3. Кралят Лешояд разполагал с два пъти повече мъже от тримата си врагове взети заедно, но повечето били необучени и недисциплинирани и когато се озовали срещу бронирани рицари отпред и отзад, редиците им се разбили. Дорнците захвърлили копия и щитове и побягнали към далечните планини, но граничните лордове препуснали след тях и ги избили в така наречения по-късно Лов на Лешояда.
Колкото до самия крал бунтовник, мъжът, който се самоназовал Краля Лешояд, бил заловен жив и вързан гол между два пилона от Дивия Сам Тарли. Певците обичат да разправят, че бил разкъсан на парчета от самите лешояди, от които взел прозвището си, но всъщност той умрял от жажда и оставен гол на стихиите, а птиците не се нахвърлили отгоре му преди да е съвсем мъртъв. (В по-късни години няколко други мъже щели да взимат титлата Крал Лешояд, но дали са били от същата кръв като първия, никой не може да каже.) Смъртта му общо взето се смятала за края на Втората дорнска война, макар това да е донякъде погрешно, тъй като дорнски лордове изобщо не са излезли на полето, а принцеса Дерия продължила да охулва Краля Лешояд до неговия край и не взела участие в кампаниите му.
Първият от бунтовниците се оказал и последният, но Харън Червения най-сетне бил хванат натясно в едно село западно от Окото на боговете. Разбойникът крал не умрял кротко. В своя последен бой той убил Ръката на краля лорд Алин Стоукуорт, преди да бъде посечен от скуайъра на Стоукуорт Бернар Брюн. Благодарен, крал Енис удостоил Брюн с рицарско звание и възнаградил Давос Баратеон, Самуел Тарли, Дондарион Безносия, Елин Карон, Алард Ройс и Горън Грейджой със злато, служби и почести. С най-големи хвалебствия удостоил собствения си брат. При завръщането му в Кралски чертог принц Мегор бил възхвален като герой. Крал Енис го прегърнал пред ликуващата тълпа и го обявил за Ръка на Краля. А когато в края на същата година два млади дракона се излюпили в огнените ями на Драконов камък, това било прието като знак.
Но разбирателството между синовете на Дракона не траяло дълго.
Може би този конфликт е бил неизбежен, но двамата братя имали много различни характери. Крал Енис обичал съпругата си, децата си и народа си и желаел на свой ред да бъде обичан. Меч и копие изгубили всякаква привлекателност за него. Наместо тях Негова милост се отдал на алхимия, астрономия и астрология, забавлявал се с музика и танц, обличал най-фини коприни, брокати и кадифета и се радвал на компанията на майстери, септони и умни люде. Неговият брат Мегор, по-висок, по-плещест и ужасно силен, не понасял такива неща, а живеел за бран, турнири и битка. С право бил смятан за един от най-добрите рицари във Вестерос, макар често да била отбелязвана и неговата свирепост на бойното поле и неговата суровост спрямо победените врагове. Крал Енис винаги гледал да угоди; изправен пред трудности, гледал да отвръща с меки слова, докато отговорът на Мегор винаги бил стомана и огън. Великият майстер Гавен е написал, че Енис се доверявал на всекиго, а Мегор на никого. Кралят лесно се поддавал на влияние, отбелязва Гавен, люшкал се насам и натам като тръстика във вятъра, склонен да се подчини на всеки съветник, когото чуел последен. Принц Мегор, от друга страна, бил твърд като железен прът, непоклатим, упорит.
Въпреки тези различия синовете на Дракона продължили да управляват заедно дружески близо две години. Но през 39 г. СЗ кралица Алиса дала на крал Енис още една наследничка, момиче, което нарекла Ваела, която за жалост умряла в бебешката си люлка скоро след това. Може би точно това поредно доказателство за плодовитостта на кралицата тласнало принц Мегор да направи каквото направил. Каквато и да е била причината, принцът стъписал както владението, така и самия крал, когато внезапно обявил, че лейди Серайз била ялова и че поради това е взел втора съпруга в лицето на Алис Хароуей, дъщеря на новия лорд на Харънхъл.
Бракосъчетанието било извършено на Драконов камък под егидата на Вдовстващата кралица Висения. Тъй като септонът на замъка отказал да извърши богослужението, Мегор и новата му невяста били съюзени по валирианския ритуал, „венчани от кръв и огън“. Бракосъчетанието станало без дозволението, знанието или присъствието на крал Енис. Когато това се разчуло, двамата братя се скарали лошо. А и Негова милост не бил сам в гнева си. Манфред Хайтауър, бащата на лейди Серайз, поднесъл протест пред краля, настоявайки лейди Алис да бъде отстранена. А в Звездната септа в Староград Върховният септон отишъл дори по-далече, като отхвърлил брака на Мегор като грях и прелюбодеяние и нарекъл новата невяста на принца „тази курва на Хароуей“. Никой верен син или дъщеря на Седемте нямало никога да се поклони на такива, така заявил.