Принц Мегор останал непокорен. Неговият баща бил взел и двете си сестри за съпруги, изтъкнал той; ограниченията на Вярата можело да властват над по-низши, но не над кръвта на дракона. Никакви слова на крал Енис не могли да изцерят раната, която думите на брат му отворили така, и много благочестиви лордове из Седемте кралства осъдили брака и започнали да говорят открито за „Курвата на Мегор“.
Раздразнен и ядосан, крал Енис дал на брат си избор: или изоставя Алис Хароуей и се връща при лейди Серайз, или понася години изгнание. Принц Мегор избрал изгнание. През 40 г. СЗ заминал за Пентос, като взел със себе си лейди Алис, дракона си Балерион и меча Блекфайър. (Казват, че Енис поискал от брат си да му върне Блекфайър, на което принц Мегор отговорил: „Ако искаш, ела да ми го вземеш“.) Лейди Серайз останала изоставена в Кралски чертог.
За да замести брат си като Ръка, крал Енис се обърнал към септон Мурмисон, благочестив свещеник, за когото се разправяло, че можел да изцери болния с ръкополагане. (Кралят го накарал да ръкополага на корема на лейди Серайз всяка нощ с надеждата, че брат му може да се разкае за глупостта си, ако законната му съпруга стане плодовита, но дамата скоро се уморила от нощния ритуал, напуснала Кралски чертог и се върнала при баща си в Хайтауър.) Несъмнено Негова милост се надявал, че изборът ще смири Вярата. Ако е така, сбъркал е. Септон Мурмисон можел да изцери владението толкова, колкото можел да направи Серайз Хайтауър плодовита. Върховният септон продължавал с речите си и из цялото владение лордовете в своите замъци говорели за слабостта на краля. „Как може да управлява Седемте кралства, след като не може да управлява брат си?“, казвали.
Кралят оставал в неведение за недоволството във владението. Мирът се върнал, досадният му брат бил отвъд Тясното море, а на върха на Високия хълм на Егон започнал да се издига нов замък: целият построен от светлочервен камък, новото седалище на краля щяло да бъде по-голямо и по-пищно от Драконов камък, с дебели стени, барбакани и кули, способни да устоят на всеки враг. Червената цитадела, така я нарекли хората на Кралски чертог. Строежът ѝ се превърнал в мания за краля. „Моите потомци ще управляват оттук хиляда години“, заявил Негова милост. Може би мислейки за тези наследници, през 41 г. СЗ Енис Таргариен направил катастрофална грешка и обявил намерението си да даде ръката на дъщеря си Рена в брак за нейния брат Егон, наследника на Железния трон.
Принцесата била на осемнайсет, принцът на петнайсет. Били близки от детството си, играели си заедно като малки. Макар Егон така и да не си взел свой дракон, неведнъж се бил извисявал в небесата със своята сестра на Сънеплам. Бил строен, красив и все по-висок с всяка изтекла година и мнозина казвали, че бил самият образ на своя дядо на същата възраст. Три години служба като скуайър изострили уменията му с меч и брадва и бил смятан надлъж и шир за най-добрата пика в цялото владение. Напоследък много млади девици хвърляли око на принца, а Егон не бил безразличен към ухажванията им. „Ако принцът не бъде оженен — написал Великият майстер Гавен на Цитаделата, — Негова милост скоро ще има внук копеле, с което да се примирява“.
Принцеса Рена също имала много ухажори, но за разлика от брат си, не окуражавала никого от тях. Предпочитала да прекарва дните си със своите близки, с кучетата и котките си, и с новата си фаворитка Алейн Ройс, дъщеря на лорда на Писан камък — пълничко и невзрачно момиче, но толкова обичано, че Рена понякога я взимала за полет на гърба на Сънеплам, също както правела с брат си Егон. По-често обаче Рена отлитала в небесата сама. След като навършила шестнайсет, принцесата заявила, че е пораснала жена, „свободна да летя където пожелая“.
Летяла, и още как. Сънеплам го виждали чак при Харънхъл, Тарт, Писан камък, Града на гларуса. Шушукало се (макар така и да не се доказало), че на един от тези полети Рена отстъпила цвета на своята девственост на простосмъртен любовник. Странстващ рицар според един от разказите; според други бил певец, син на ковач, селски септон. В светлината на тези приказки някои предположили, че Енис може да е изпитвал нуждата да види дъщеря си омъжена колкото се може по-скоро. Независимо от истинността на това предположение, на осемнайсет Рена определено била на възраст за женене, три години по-голяма, отколкото били майка ѝ и баща ѝ, когато се оженили.