Закон и традиция били на неговата страна, признал Великият майстер Мункун, когато Ръката поднесъл негодуванията си на съвета… но кралят и простолюдието чувствали обратното, а щяло да е върхът на глупостта да се отхвърли договорът на лорд Алин. Другите регенти били единодушни. Гласували нови почести за Дъбов юмрук, потвърдили легитимността на брака на принц Визерис за лейди Лара, съгласили се да изплатят на баща ѝ откупа на десет ежегодни плащания и преместили значително по-голяма сума злато от Браавос в Лис.
За лорд Ънуин Пийки това изглеждало като поредния унизителен укор. Дошло толкова скоро след Изложението на добитъка на Девичия ден и отхвърлянето на дъщеря му Мириел от краля в полза на детето Денера, то било повече, отколкото гордостта му можела да понесе. Може би негово благородие е мислил, че би могъл да подчини другите регенти на волята си със заплахата да се оттегли като Ръка. Но съветът приел оставката му с радост и назначил на негово място откровения, честен и уважаван лорд Тадеус Роуан.
Ънуин Пийки се оттеглил в седалището си в Звездно копие, за да размишлява мрачно за неправдите, които чувствал, че е изтърпял, макар че леля му лейди Кларис, чичо му Джедмънд Пийки Голямата брадва, Гарет Лонг, Виктор Ризли, Лукас Лейгуд, Джордж Грейсфорд, септон Бернард и многото други назначени от него не го последвали, а продължили да служат на съответните си постове, както и неговият незаконен брат сир Мервин Цветя, и племенникът му сир Амори Пийки, защото Заклети братя от Кралската гвардия служат до живот. Лорд Ънуин дори завещал Тесарио и неговите Пръсти на следовника си; кралят имал своята охрана, заявил той, Ръката също трябвало да има.
Лисенската пролет и краят на регентството
Мир се възцарил над Кралски чертог за остатъка от онази година, помрачен само от смъртта на Манфрид Мутън, лорд на Девиче езеро и последния от първоначалните регенти на крал Егон. Негово благородие отпадал от известно време, така и не възстановил силата си след Зимната треска, тъй че кончината му не възбудила много коментар. За да заеме мястото му на съвета, лорд Роуан се обърнал към сир Корвин Корбрей, съпруга на лейди Рена. Сестра ѝ, лейди Бела, междувременно се върнала в Дрифтмарк с лорд Алин и тяхната дъщеря. Скоро след това принц Визерис развълнувал двора с обявлението, че лейди Лара е с дете. Всички в Кралски чертог се възрадвали.
Извън града обаче 134-та СЗ не била година, която да се запомни с нежно чувство. Северно от Шийката зимата все още държала земята в ледения си юмрук. При Бароутън лорд Дъстин затворил портите си, когато стотици гладуващи селяни се струпали под стените му. Бял пристан се справял по-добре, защото пристанището му позволявало да се донася храна от Юга, но цените пораснали толкова високо, че добри мъже започнали да се продават в окови на търговци на роби оттатък морето, за да могат жените и децата им да ядат, докато по-лоши мъже продавали жените и децата си. Дори в зимното градче, под самите стени на Зимен хребет, северняците изпаднали дотам да ядат кучета и коне. Студ и глад отнесли една трета от Нощния страж, а когато хиляди диваци минали през замръзналото море източно от Вала, други стотици черни братя загинали в битка.
На Железните острови смъртта на Червения кракен била последвана от дивашка борба за власт. Неговите три сестри и мъжете, за които били женени, поставили момчето Торон Грейджой на Стола Морски камък и убили майка му, докато братовчедите му се обединили с господарите на Харлоу и Черен прилив, за да издигнат брата на Торон, Родрик, а мъжете на Голям Уик се стекли към един претендент, наречен Сам Солта, който твърдял, че възхожда от родословната линия на черните.
Тяхната кървава тристранна борба бушувала половин година, когато сир Лео Костейн ги връхлетял с флотата си и направил десант с хиляди мечове и копия на Ланистър на Пайк, Голям Уик и Харлоу. Лорд Дъбов юмрук отказал да съучаства в отмъщението на дома Ланистър над железните, но Морския лъв се оказал по-податлив на молбите на лейди Джоана… склонен, може би, от обещанието ѝ да се омъжи за него, ако предостави Железните острови на управлението на сина ѝ. Това обаче се оказало непостижимо за сир Лео. Костейн умрял сред каменистите хълмове на Голям Уик, посечен от ръката на Артур Гудбрадър, и три четвърти от корабите му били пленени или потопени в онези студени сиви води.