Всичко това дворът и кралството може да са приемали за известно време, ако лейди Лара не настояла също така да запази своите богове. Не зачитала култа към Седемте, нито старите богове на северняците. Запазила почитанието си за някои от многобройните богове на Лис: шестгърдата котка богиня Пантера, Индрос на Здрача, който бил от мъжки пол денем и от женски нощем, бледоликото дете Бакалон на Меча, безликия Саагел, даващия болка.
Нейните дами, слуги и охрана понякога се включвали, когато лейди Лара извършвала култовите ритуали в чест на тези странни древни божества. Котки, влизащи и излизащи от покоите ѝ, се виждали толкова често, че хората започнали да говорят, че били шпиони, мъркащи ѝ с тихите си гласчета за всичко, ставащо из Червената цитадела. Говорело се дори, че самата Лара можела да се превръща в котка и да скита из каналите и по покривите на града. Скоро се появили още по-мрачни слухове. Поклонниците на Индрос уж можели да се превръщат от мъж в жена и от жена в мъж чрез любовните актове и се ширели приказки, че нейно благородие често се възползвала от тази способност на оргии по здрач, за да може да посещава бардаците по Улицата на коприната като мъж. И всеки път, когато се изгубело дете, невежите се споглеждали и говорели за ненаситната жажда за кръв на Саагел.
Още по-малко обичани от Лара от Лис били тримата братя, които дошли с нея в Кралски чертог. Моредо командвал охраната на сестра си, докато Лото се заел да учреди клон на банка Рогари на върха на Хълма на Висения. Рогерио, най-младият, отворил разкошна „къща с възглавнички“, наречена „Русалката“, до Речната порта и я напълнил с папагали от Летните острови, маймуни от Соториос и сто екзотични момичета (и момчета) от всяко кътче на земята. Макар услугите им да стрували десеторно повече, отколкото всеки друг бардак дръзвал да взима, на Рогерио никога не му липсвали клиенти. Велики лордове и обикновени търговци говорели за красотите и чудесата, намиращи се зад резбованите и изрисувани врати на „Русалката“… включително, според някои, и една истинска русалка. (Почти всичко, което знаем за неизброимите чудеса на „Русалката“, е дошло до нас от Гъбата, който единствен от нашите хронисти е готов да признае, че лично е посещавал бардака по много поводи и се е наслаждавал на множеството му удоволствия в пищно обзаведени помещения.)
Оттатък морето Войната на Дъщерите най-сетне стигнала до своя край. Ракалио Риндун побягнал на юг към Островите на Базилиска с останалите си поддръжници; Лис, Тирош и Мир разделили Оспорваните земи; а дорнците наложили господство над повечето от Каменните стъпала. Мирците понесли най-големите загуби в тези нови поделби, докато архонтът на Тирош и принцесата на Дорн спечелили най-много. В Лис древни домове пропаднали и много знатни магистри били свалени и разорени, докато други се издигнали и сграбчили юздите на властта. Главни между тях били Лисандро Рогари и неговият брат Дразенко, архитект на Дорнския съюз. Връзките на Дразенко със Слънчево копие и на Лисандро с Железния трон направили Рогарите фактически принцове на Лис.
Към края на 134-та СЗ някои се опасявали, че можело скоро да завладеят и Вестерос. Тяхната гордост, богатство и мощ станали тема за приказки в Кралски чертог. Започнали да шепнат за техните коварства. Лото купувал хората със злато, Рогерио ги изкушавал с благоуханна плът, Моредо ги плашел към покорство със стомана. Но братята не били нещо повече от кукли в ръцете на лейди Лара; тъкмо тя и нейните странни богове дърпали конците им. Кралят, малката кралица, младият принц… те били само деца, слепи за ставащото около тях, докато Кралската гвардия и златните плащове, и дори Ръката на краля били купени и продадени.
Или поне така се говорело. Като всички приказки, и в тях имало някаква истина, добре примесена със страх и лъжа. В това, че лисенците били горди, алчни и амбициозни, не може да има съмнение. Че Лото използвал своята банка и Рогерио своя бардак, за да печелят приятели за каузата си, се разбира от само себе си. Но в крайна сметка те много малко се различавали от мнозина други лордове и лейди от двора на Егон III, всички от които се домогвали до власт и богатство по свой начин. Макар и по-успешни от своите съперници (за известно време поне), лисенците били само една от няколкото фракции, надпреварващи се за влияние. Ако лейди Лара и братята ѝ били вестероси, би могло да будят възхищение и почит, но техният чуждоземен произход, чуждоземни порядки и чуждоземни богове ги превърнали в обект на недоверие и подозрение.
Мункун нарича този период Възхода на Рогарите, но този термин се използвал само в Староград, сред майстерите и архимайстерите на Цитаделата. Хората, живели през него, го наричали Лисенската пролет… защото пролетта наистина била част от това. В началото на 135-та СЗ Конклавът разпратил белите си гарвани от Староград, за да възвести края на една от най-дългите и жестоки зими, които Седемте кралства били познавали.