Пролетта винаги е сезон на надежда, прерождение и обновление и пролетта на 135 г. СЗ не била по-различна. Войната в Железните острови приключила, а лорд Креган Старк на Зимен хребет заел огромна сума от Желязната банка на Браавос, за да закупи храна и зърно за гладуващото си простолюдие. Само в Долината боевете продължавали. Разгневен от отказа на претендентите Арин да дойдат в Кралски чертог и да предоставят спора си на преценката на регентите, лорд Тадеус Роуан пратил хиляда мъже в Града на гларуса под командата на своя колега регент сир Корвин Корбрей, за да възстанови кралския мир и да реши проблема с наследяването.
Междувременно Кралски чертог преживял период на благоденствие, какъвто не бил виждан от много години, в не малка част благодарение на дома Рогари от Лис. Банка Рогари изплащала щедри лихви на всички пари, депозирани при тях, което карало все повече лордове да доверяват златото си на лисенците. Търговията също процъфтявала, докато кораби от Тирош, Мир, Пентос, Браавос и особено Лис изпълвали кейовете покрай Черната вода и разтоварвали коприни и подправки, мирска дантела, нефрит от Карт, слонова кост от Соториос и много други странни и удивителни неща от краищата на земята, включително луксозни стоки, рядко виждани в Седемте кралства преди.
Други пристанищни градове взимали дял от изобилието; Дъскъндейл, Девиче езеро, Градът на гларуса и Бял пристан също преживели търговски бум, както и Староград на юг, и дори Ланиспорт на Морето на залеза. На Дрифтмарк градчето Хъл преживяло възкресение. Десетки нови кораби били построени и пуснати на вода, а майката на лорд Дъбов юмрук уголемила търговските си флотилии и започнала работа над разкошно имение с изглед към пристанището, което Гъбата нарекъл Къщата на Мишката.
Оттатък Тясното море самият Лис процъфтявал под „кадифената тирания“ на Лисандро Рогари, който си приписал титлата Първи пожизнен магистър. А когато неговият брат Дразенко се оженил за принцеса Алиандра Мартел от Дорн и бил обявен от нея за принц консорт и лорд на Каменните стъпала, възходът на дома Рогари достигнал своя връх. Хората започнали да говорят за Лисандро Великолепния.
През първата четвъртина на 135 г. СЗ две забележителни събития били повод за голяма радост из Седемте кралства на Вестерос. На третия ден от третата луна на същата година народът на Кралски чертог се събудил за гледка, каквато не била виждана от мрачните времена на Танца: дракон в небесата над града. Лейди Рена, на деветнайсет години, за първи път яхнала своя дракон, Утро. В този първи ден тя направила кръг над града, преди да се върне на Драконовата яма, но оттогава насетне ставала все по-смела и летяла все по-надалече.
Само веднъж обаче Утро на Рена кацнала в Червената цитадела, защото и най-големите усилия на принц Визерис не могли да убедят неговия брат краля да дойде и да види полета на сестра си (макар кралица Денера толкова да се зарадвала от Утро, че я чули да казва, че и тя иска дракон). Скоро след това Утро понесла лейди Рена над залива Черна вода до Драконов камък, където, както тя казала, „драконите и тези, които ги яздят, ги приемат най-радушно“.
По-малко от две седмици след това Лара от Лис родила син, първородното дете на принц Визерис. Майката била на двайсет години, бащата — само на тринайсет. Визерис нарекъл детето Егон на своя брат, краля, и сложил драконово яйце в люлката му, както станало обичайно за всички законородени деца на дома Таргариен. Егон бил помазан със седемте масла от септон Бернард в кралската септа, а камбаните на града закънтели в чест на раждането му. Дарове били пратени от всяко кътче на владението, макар и не толкова разкошни като дарените на бебето от неговите лисенски роднини. В Лис Лисандро Великолепния обявил ден на пиршество в чест на внука си.
Но още посред радостта започнали да се чуват недоволни приказки. Този нов син на дома Таргариен бил помазан във Вярата, но много скоро градът чул, че майка му възнамерявала да поръча да бъде благословен и от нейните богове, и по улиците на Кралски чертог започнали да се носят слухове за скверни церемонии в „Русалката“ и кръвно жертвоприношение в Твърдината на Мегор. Неприятността би могла да свърши дотук, само с приказки, но скоро след това градът и кралската фамилия били сполетени от поредица от бедствия, които следвали толкова бързо едно след друго, че дори хора, които се подигравали с боговете, като Гъбата, започнали да се питат дали Седемте не са се обърнали срещу дома Таргариен и Седемте кралства в гнева си.