Владетелят на Драконов камък контрирал с предложение от своя страна. Щял да вземе предлаганите му в зестра земи, ако Аргилак също така отстъпи Сърпа на Масей и горите и равнините от Черна вода на юг до реката Отприщена вода и притоците на Мандър. Договорът щял да бъде подпечатан от брака на дъщерята на Аргилак за Орис Баратеон, приятел и поборник на лорд Егон от детството му.
Тези условия Аргилак Надменния отхвърлил с гняв. Орис Баратеон бил незаконороден брат на лорд Егон, според клюките, и Краля на бурята нямало да опозори дъщеря си, като даде ръката ѝ на копеле. Самото предложение го разярило. Аргилак заповядал да отрежат ръцете на пратеника на Егон и му ги върнал в сандъче. „Това са единствените ръце, които твоето копеле ще има от мен“, написал той.
Егон не отговорил. Наместо това свикал своите приятели, знаменосци и главни съюзници на среща с него на Драконов камък. Броят им бил малък. Веларионите от Дрифтмарк били заклети на дома Таргариен, както и Селтигарите от остров Птичи нокът. От Сърпа на Масей дошъл лорд Бар Емон от Остри нос и лорд Масей от Стоунденс, и двамата заклети на Бурен край, но с по-близки връзки към Драконов камък. Лорд Егон и сестрите му провели съвет с тях и посетили септата на замъка, за да се помолят и на Седемте на Вестерос, макар че преди това той изобщо не бил смятан за благочестив мъж.
На седмия ден облак гарвани изригнал от кулите на Драконов камък, за да отнесе думата на лорд Егон до Седемте кралства на Вестерос. До седемте кралства отлетели те, до Цитаделата на Староград, до лордове велики и малки. Всички носели едно и също послание: от този ден насетне щяло да има само един крал във Вестерос. Онези, що сгънат коляно пред Егон от дома Таргариен, щели да запазят своите земи и титли. Онези, що вдигнели оръжие срещу него, щели да бъдат свалени, унизени и унищожени.
Сведенията се различават колко меча отплавали от Драконов камък с Егон и сестрите му. Някои твърдят, че били три хиляди; други ги наброяват едва в стотици. Тази скромна таргариенска войска слязла на брега при устието на Черна вода, на северния бряг, където три гористи хълма се издигали над малко рибарско селце.
Във времената на Стоте кралства много дребни крале претендирали за господство над речното устие, между които кралете Дарклин от Дъскъндейл, Масеите от Стоунденс и старите речни крале, било то Мъдс, Фишърс, Бракъните, Блекууд или Хукс, владетелите на Сърпа. Кули и укрепления увенчавали трите хълма в различни времена, за да бъдат срутвани във война след война. Сега само разбити камъни и обрасли с бурен руини били останали да посрещнат Таргариените. Макар за владението му да претендирали и Бурен край, и Харънхъл, речното устие било незащитено, а най-близките замъци били държани от по-дребни владетели без голяма мощ или военна сила, и на всичкото отгоре владетели, които нямали кой знае каква причина да обичат формалния си сюзерен Харън Черния.
Егон Таргариен вдигнал набързо палисада от дървени трупи и пръст около най-високия от трите хълма и пратил сестрите си да осигурят подчинението на най-близките замъци. Росби се покорил на Ренис и златооката Мераксес без съпротива. При Стоукуорт неколцина стрели с арбалети хвърлили метални стрели по Висения, докато пламъците на Вхагар не подпалили покривите на цитаделата на замъка. Те също се покорили.
Първото същинско изпитание на Завоевателите дошло от лорд Дарклин от Дъскъндейл и лорд Мутън от Девиче езеро, които обединили силите си и тръгнали на юг с три хиляди мъже да изтласкат нашествениците обратно в морето. Егон пратил Орис Баратеон да ги атакува по земя, докато той самият връхлетял отгоре им с Черното страшилище. Двамата лордове били убити в последвалата едностранна битка; синът на Дарклин и братът на Мутън след това предали замъците им и заклели мечовете си на дома Таргариен. По онова време Дъскъндейл бил главното пристанище на Вестеросите на Тясното море и бил затлъстял и забогатял от търговията, която преминавала през залива му. Висения Таргариен не позволила градът да бъде плячкосан, но не се поколебала да присвои богатствата му, което напълнило хазната на Завоевателите.
Това навярно е подходящо място да се обсъдят различаващите се характери на Егон Таргариен и неговите сестри и кралици.
Висения, най-голямата от тримата, била толкова воин, колкото и самият Егон, чувствала се еднакво удобно и в ризница, и в коприна. Носела валирианския дълъг меч Тъмна сестра и умело боравела с него, понеже била тренирала редом с брат си от дете. Макар да притежавала сребристозлатната коса и лилави очи на Валирия, красотата ѝ била груба и сурова. Дори онези, които най-много я обичали, я намирали за строга, сериозна и коравосърдечна; според някои се занимавала с отрови и се замесвала в тъмни магии.