Предвид традициите и практиките на дома Таргариен брак между двете му най-големи деца трябва да е изглеждал очевиден ход за крал Енис. Привързаността между Рена и Егон била добре известна и никой от двамата не изказал възражение против брака; всъщност има много основания да се предполага, че двамата са очаквали точно такова партньорство още откакто са си играли заедно в детските стаи на Драконов камък и Укреплението на Егон.
Бурята, която предизвикало кралското обявление, изненадала всички тях, въпреки че предупредителните знаци били достатъчно ясни за тези с достатъчно ум да ги разчетат. Вярата опростила, или най-малкото пренебрегнала брака на Завоевателя и сестрите му, но не била склонна да стори същото за внуците им. От Звездната септа дошло унищожително порицание, отхвърлящо брака между брат и сестра като скверно. Всякакви деца, родени от такъв съюз, щели да бъдат „мерзост в очите на богове и хора“, прогласил Отецът на Верните в декларация, която била прочетена от десет хиляди септони из Седемте кралства.
Енис Таргариен имал позорна слава заради своята нерешителност, но тук, изправен пред гнева на Вярата, се втвърдил и станал упорит. Вдовстващата кралица Висения го посъветвала, че имал само два избора: трябвало да изостави брака и да намери нови партньори за сина си и дъщеря си, или да яхне дракона си, Живак, и да отлети до Староград и да подпали Звездната септа над главата на Върховния септон. Крал Енис не направил нито едно от двете. Но пък останал непреклонен.
В деня на бракосъчетанието улиците извън Септата на Възпоминанието — построена на върха на Хълма на Ренис и наречена в чест на падналата кралица на Дракона — били обкръжени от Синове на Воина в бляскава сребърна броня и те отбелязвали всеки от брачните гости, докато те минавали покрай тях, пеш, на кон или в носилки. По-благоразумните лордове, може би очаквайки това, останали настрана.
Онези, които все пак дошли да свидетелстват, видели нещо повече от бракосъчетание. На пира след това крал Енис усложнил грешката си, като дал титлата Принц на Драконов камък на своя предполагаем наследник принц Егон. Залата се смълчала при тези думи, защото всички присъстващи знаели, че тази титла до този момент принадлежала на принц Мегор. Кралица Висения станала и напуснала залата без разрешението на краля. Същата нощ тя яхнала Вхагар и се върнала на Драконов камък, и е писано, че когато драконът ѝ минал пред луната, дискът станал червен като кръв.
Енис Таргариен, изглежда, не проумял колко много настроил владението срещу себе си. Жаден да си върне благосклонността на простолюдието, той постановил, че принцът и принцесата ще направят кралска обиколка из владението, като несъмнено мислел за възторжените възгласи, с които го посрещали навсякъде, където минавал на собствената си обиколка. Навярно по-благоразумна от своя баща, принцеса Рена го помолила за позволение да вземе своя дракон, Сънеплам, с тях, но Енис го забранил. Тъй като принц Егон все още не яздел дракон, кралят се боял, че лордовете и простолюдието може да помислят сина му за мекушав, ако видят жена му на драконов гръб, а него — на обикновен кон.
Кралят недооценил настроенията в кралството, благочестивостта на народа си и авторитета на думите на Върховния септон. От първия ден, в който поели на път, Егон, Рена и техният ескорт били освирквани от тълпи на Верните, където и да идат. В Девиче езеро не се намерил нито един септон, който да произнесе благословия на пира, който лорд Мутън вдигнал в тяхна чест. Когато стигнали в Харънхъл, лорд Лукас Хароуей отказал да ги допусне в замъка, освен ако не се съгласят да признаят дъщеря му Алис за истинска и законна съпруга на чичо им. Отказът не им донесъл никаква обич от страна на благочестивите, само една студена и влажна нощ в палатки под извисяващите се кули на могъщия замък на Харън Черния. В едно село в речните земи няколко Бедни братя стигнали дотам да замерват кралската двойка с буци кал. Принц Егон извадил меча си да ги накаже и се наложило да бъде удържан от собствените му рицари, тъй като свитата на принца значително отстъпвала на брой. Но това не спряло принцеса Рена да излезе пред тях и да заяви: „Безстрашни сте пред едно момиче на кон, виждам. Следващия път когато дойда, ще бъда на дракон. Е, хвърляйте кал по мен, ако искате“.