Първото знамение за идващите мрачни времена било видяно на Дрифтмарк, когато драконовото яйце, подарено на Лена Веларион при раждането ѝ, се разпукало и излюпило. Гордостта и радостта на родителите ѝ обаче бързо се изпепелила; драконът, който изпълзял от черупката, бил чудовищен, безкрил червей, бял като личинка и сляп. Мигове след излюпването съществото се нахвърлило върху бебето и откъснало кървав къс от ръката му. Когато Лена изпищяла, лорд Дъбов юмрук изтръгнал „дракона“ от нея, хвърлил го на пода и го насякъл на парчета.
Вестта за това чудовищно драконово раждане и кървавото му нападение била много притеснителна за крал Егон и скоро довела до сърдити слова между Негова милост и брат му. Принц Визерис все още имал своето драконово яйце. Макар така и да не се разпукало, принцът го държал до себе си през годините на изгнание и плен, защото значело много за него. Когато Егон заповядал никакво драконово яйце да не се допуска в замъка му, Визерис много се разгневил. Все пак кралската воля надделяла, както и трябва; яйцето било пратено на Драконов камък, а принц Визерис отказвал да говори с крал Егон един лунен кръг.
Негова милост бил много притеснен от разправията с брат си, казва ни Гъбата, но случилото се след това го наскърбило и опустошило. Крал Егон се радвал на кротка вечеря в солария си със своята малка кралица Денера, а приятелят му Гемон Светлокосия и джуджето ги забавлявали с някаква глупава песен за мечок, който пиел твърде много, когато момчето копеле започнало да се оплаква от спазми в корема.
— Тичай да доведеш Великия майстер Мункун — заповядал кралят на Гъбата.
Докато шутът се върне с Великия майстер, Гемон рухнал, а кралица Денера стенела:
— И мен коремът ме боли.
Гемон отдавна служел не само като виночерпец, но и като дегустатор на храната на крал Егон, и Мункун скоро заявил, че двамата с малката кралица били жертви на отравяне. Великият майстер дал на Денера силно очистително, което най-вероятно спасило живота ѝ. Повръщала неудържимо през цялата нощ, ридаела и се гърчела от болка, и била твърде изцедена и изтощена, за да може да стане от леглото си на следващия ден, но се очистила. Мункун обаче закъснял за Гемон Светлокосия. Момчето умряло за един час. Роден като копеле в бардак, „Кралят Путчица“ царувал кратко над кралството си на един хълм през Луната на лудостта, видял как убили майка му и служил на Егон III като виночерпец, изкупителна жертва и приятел. Смятало се, че бил на девет години при смъртта си.
След това Великият майстер Мункун нахранил с остатъците от вечерята клетка плъхове и установил, че отровата била опечена в коричката на ябълков пай. За щастие кралят не обичал особено сладкиши (нито някоя друга храна, честно казано). Рицарите на Кралската гвардия веднага нахлули в кухните на Червената цитадела, задържали десетина готвачи, пекари и слугини и ги предали на Джордж Грейсфорд, лорд-изповедника. Под изтезание седем от тях изповядали опит да отровят краля… но всяко описание се различавало от предишното, нямало единодушие откъде са взели отровата и никой от арестуваните не назовал правилно блюдото, което било отровено, тъй че лорд Роуан с неохота отхвърлил признанията им като „негодни да си обърша задника с тях“. (Ръката бил в мрачно настроение, защото наскоро бил преживял лична трагедия, когато младата му съпруга, лейди Флорис, умряла при раждане.)
Въпреки че кралят прекарвал много по-малко време с виночерпеца си след завръщането на брат му във Вестерос, смъртта на Гемон Светлокосия все пак го оставила неутешим. Едно малко добро произтекло от нея, защото помогнало да се изцели разривът между краля и брат му Визерис, който нарушил упоритото си мълчание, за да утеши Негова милост в скръбта му, и седнал с него до леглото на кралицата. Оказало се обаче много малко. Оттогава насетне Емон бил мълчаливецът, защото старата му меланхолия го обзела отново и като че ли загубил всякакъв интерес към своя двор и кралство.
Следващият удар се стоварил далече от Кралски чертог, в Долината на Арин, когато сир Корвин Корбрей отсъдил, че волята на лейди Джейни трябва да се наложи, и обявил сир Джофри Арин за законен лорд на Орлово гнездо. Когато другите претенденти се оказали непримирими и отказали да приемат решението му, сир Корвин затворил Позлатения сокол и синовете му и екзекутирал Елдрик Арин, но по някакъв начин лудият баща на сир Елдрик, сир Арнолд, му се измъкнал и избягал в Писан камък, където служил като скуайър в детството си. Гунтор Ройс, известен в Долината като Бронзовия великан, бил старец, толкова упорит, колкото и безстрашен; когато сир Корвин пристигнал, за да измъкне сир Арнолд от убежището му, лорд Гунтор навлякъл старата си бронзова броня и излязъл да му се противопостави. Думите се разгорещили, минали в проклятия, след това в заплахи. Когато Корбрей извадил Сиротната дама — дали за да удари по Ройс, или просто за да го заплаши, никога няма да се узнае — един стрелец с арбалет на бойниците на Писан камък пуснал стрела и го пронизал в гърдите.