Високо в планините немислимото се случило една нощ, когато лорд Роуан и хората му се присвили около лагерните си огньове. В склона над пътя се виждало устието на пещера и десетина души се качили да видят дали може да им предложи подслон срещу вятъра. Костите, разпръснати около входа на пещерата, би трябвало да ги спрат, но те продължили навътре… и събудили дракон.
Шестнайсет души загинали и тройно повече претърпели изгаряния, преди разгневеният звяр да отлети и да избяга в планините с „една дрипава жена, вкопчена на гърба му“. Това било последното виждане на Крадеца на овце и неговата ездачка Коприви, записано в аналите на Вестерос… макар диваците от планините все още да разправят приказки за „огнена вещица“, която някога обитавала скрита долина, далече от всякакъв път или село. Един от най-дивите планински кланове започнал да я почита, според разказвачите; младежи доказвали храбростта си, като ѝ носели дарове и били признавани за мъже само когато се върнат с изгаряния, за да покажат, че са се изправяли пред драконовата жена в леговището ѝ.
Срещата с дракона не било последното премеждие, на което воинството на сир Робърт се натъкнало. Докато стигнат до Кървавата порта, една трета от тях загинали от дивашки нападения или умрели от студ или глад. Между мъртвите бил сир Робърт Роуан, премазан от канара, когато мъжете от клановете срутили половин планински склон върху колоната. След смъртта му командването поел Бен Блекууд Кървавия. Макар и все още на половин година до пълнолетието си, лорд Блекууд по това време имал военен опит колкото мъже четири пъти по-големи от него. При Кървавата порта, входа към Долината, оцелелите намерили храна, топлина и гостоприемство… но сир Джофри Арин, Рицарят на Кървавата порта и избраният наследник на лейди Джейни Арин, видял веднага, че преминаването било направило мъжете на Блекууд негодни за бой. Вместо помощ във войната му те щели да са бреме за него.
Докато боевете в Долината продължавали, обещанието на Лисенската пролет понесло друг тежък удар на стотици левги на юг, с почти едновременната кончина на Лисандро Великолепния в Лис и на неговия брат Дразенко в Слънчево копие. Макар помежду им да се простирало Тясното море, двамата Рогари умрели в рамките на един ден, и двамата при подозрителни обстоятелства. Дразенко издъхнал пръв, задавен до смърт с парче бекон. Лисандро се удавил, когато пищната му баржа потънала, докато го пренасяла от Благоуханната му градина до двореца му. Неколцина щели да настояват, че смъртта им била плод на нещастни злополуки, много повече приели съвпадането на кончините им по време като доказателство за заговор да бъде съборен домът Рогари. Широко разпространено било убеждението, че Безликите мъже на Браавос били отговорни за убийствата: никъде по широкия свят не било известно да съществуват по-изкусни наемни убийци от тях.
Но ако наистина Безликите са извършили тези деяния, по чия поръка са действали? Желязната банка на Браавос била заподозряна, както и архонтът на Тирош Ракалио Риндун и различни търговски принцове и магистри на Лис, за които се знаело, че негодували под „кадифената тирания“ на Лисандро Великолепния. Някои стигнали дотам, че да предположат, че Първият магистър е премахнат от собствените му синове (бил баща на шестима законни синове, три дъщери и шестнайсет копелета). Но братята били премахнати толкова ловко, че дори и фактът на убийство не могъл да бъде доказан.
Нито един от постовете, които Лисандро заемал в Лис, не бил наследствен. Разяденият му от раците труп едва-що бил извлечен от морето, когато старите му врагове, лъжливи приятели и някогашни съюзници започнали борбата да го наследят.
При лисенците, вярно е казано, войните се водят с коварства и отрови вместо с армии. През остатъка от онази кървава година магистрите и търговските принцове на Лис изпълнявали убийствен танц, издигали се и падали почти на всеки две седмици. Най-често паданията им били фатални. Торео Хаен бил отровен с неговата съпруга, неговата любовница, неговите дъщери (една от които била девицата, чието оскъдно облекло предизвикало такъв скандал на Бала на Девичия ден), братя и поддръжници на пира, който дал, за да отпразнува издигането си до първи магистър. Сивларио Пендерис бил пронизан в окото, докато напускал Храма на търговията, а неговият брат Перено бил удушен с гарота в къща с възглавнички, докато една робиня го задоволявала с устата си. Гонфалониерът18 Морео Дагареон бил убит от собствената си елитна охрана, а Матено Ортис, ревностен поклонник на богинята Пантера, бил разкъсан и частично изяден от скъпата на сърцето му пума, когато вратата на клетката ѝ останала необяснимо отворена една нощ.