Първоначално повечето предположили, че Ръката е заповядал ареста им. След смъртта на сир Корвин в Долината регенти останали само лорд Роуан и Великият майстер Мункун. Това недоразумение траяло само няколко часа, защото същата вечер самият лорд Роуан се озовал в ареста при Рогарите. Нито пък Пръстите, уж защитниците на Ръката, направили нещо, за да го защитят. Когато сир Мервин Цветя влязъл в залите на съвета, за да арестува негово благородие, Тесарио Тигъра заповядал на хората си да стоят настрана. Единствената съпротива била предложена от скуайъра на лорд Роуан, когото бързо надвили. „Пощадете момчето“, замолил ги лорд Тадеус и те го направили… но Цветя отрязал едното ухо на момъка, за да го научи „да не оголва стомана на Кралската гвардия“.
Списъкът на хванатите и задържани за съд като заподозрени в измяна не свършил тук. Трима от братовчедите на лорд Роуан и един от племенниците му също били задържани, наред с четирийсет коняри, слуги и рицари на служба при него. Всички те били изненадани и се предали покорно. Но когато сир Амори Пийки се приближил към Твърдината на Мегор с дванайсет войници, заварил самия Визерис Таргариен на подвижния мост, с бойна брадва в ръка. „Беше тежка брадва, принцът — донякъде тъничко тринайсетгодишно момче — казва ни шутът Гъбата. — Човек се съмняваше, че младежът би могъл изобщо да вдигне брадвата, още по-малко да я размаха.“
— Ако сте дошли да вземете милейди съпругата ми, обърнете се и си вървете — казал младият принц, — защото няма да минете, докато стоя тук.
Сир Амори намерил тази проява на непокорство по-скоро за забавна, отколкото за заплашителна.
— Вашата лейди я искат за разпит във връзка с измяната на братята ѝ — казал той на принца.
— И кой е този, който я иска? — запитал принцът.
— Ръката на краля — отвърнал сир Амори.
— Лорд Роуан?
— Лорд Роуан беше свален от поста. Сир Марстън Води е новата Ръка на краля.
В този момент Егон III излязъл от портата на крепостта и застанал до брат си.
— Аз съм кралят — напомнил им Негова милост — и никога не съм избирал сир Марстън за своя Ръка.
Намесата на Егон стъписала сир Амори, казва ни Гъбата, но след миг колебание той казал:
— Ваша милост все още сте момче. Докато станете на възраст, ваше величество, верните ви лордове трябва да правят такива избори от ваше име. Сир Марстън беше избран от вашите регенти.
— Лорд Роуан е мой регент — настоял кралят.
— Вече не е — заявил сир Амори. — Лорд Роуан предаде вашето доверие. Неговото регентство приключи.
— По чие решение? — настоял Егон.
— Ръката на краля — отвърнал белият рицар.
Принц Визерис се засмял на това (защото крал Егон никога не се смеел, за отчаяние на Гъбата) и рекъл:
— Ръката назначава регента и регентът назначава Ръката, и се въртим и въртим в танц… но вие няма да преминете, сир, нито ще докоснете жена ми. Махайте се, или ви обещавам, че всички до един ще умрете тук.
Тогава търпението на сир Амори Пийки се изчерпало. Не можел да си позволи да бъде спрян от две момчета, едно на петнайсет и едно на тринайсет, по-голямото невъоръжено.
— Достатъчно — казал той и заповядал на хората си да отдръпнат момчетата настрана. — Бъдете внимателни с тях и гледайте никой от двамата да не пострада от ръцете ви.
— Това е на вашата глава, сир — предупредил принц Визерис. Забил брадвата си дълбоко в дървото на подвижния мост, отдръпнал се назад и заявил: — Не се приближавайте повече от тази брадва, или ще умрете.
Кралят го хванал за рамото и го дръпнал назад в укреплението, а на подвижния мост пристъпила сянка.
Сандок Сянката дошъл от Лис с лейди Лара, дар от нейния баща, магистър Лисандро. Чернокож и чернокос, извисявал се на близо седем стъпки. Лицето му, което често държал скрито зад черно копринено було, представлявало купчина тънки бели белези, а устните и езикът му били отрязани, заради което бил ням и грозен на вид. Разправяли за него, че бил победителят в сто битки в ямите на смъртта в Мийрийн, че веднъж разкъсал гърлото на противник със зъби, след като мечът му бил строшен, че пиел кръвта на мъжете, които убивал, че в ямите е убивал лъвове, мечки, вълци и двукраки дракони без никакво оръжие освен камъните, които намерел на пясъците.
Такива приказки се разрастват с времето и не можем да знаем на колко от всичко това може да се вярва, ако изобщо. Макар Сандок да не можел да чете и да пише, според Гъбата той обичал музика и често седял в сенките на спалнята на лейди Лара и свирел сладки тъжни ноти на някакъв странен инструмент от златисто дърво и слонова кост, който се издигал високо почти колкото него. „Можех понякога да накарам дамата да се засмее, макар че тя не разбираше повече от няколко думи на нашия език — казва шутът, — но свирнята на Сянката винаги я разплакваше и колкото и да е странно, на нея това ѝ харесваше повече.“