Друг вид музика засвирил Сандок Сянката при портите на Твърдината на Мегор, когато стражите на сир Амори връхлетели срещу него с меч и копие. Онази нощ инструментите, които той избрал, били висок черен щит от нощно дърво и варена кожа и голям извит меч с дръжка от драконова кост, чието черно лезвие блестяло на светлината на факлите с откроимите вълни на валирианска стомана. Враговете му връхлетели с вой, проклятия и викове, но Сянката не издал нито звук, освен със стоманата си, плъзгал се през тях безшумно като котка, острието му свирело наляво и надясно и нагоре и надолу, пускало кръв с всеки срез, посичало през ризниците им все едно, че били облечени в пергамент. Гъбата, който твърди, че е видял битката от покрива горе, свидетелства, че „не приличаше толкова на бой с меч, колкото на селяк, жънещ жито. С всеки удар падаха още стръкове, но тези стръкове бяха живи хора, които крещяха и проклинаха, докато падаха“. На мъжете на сир Амори не им липсвало кураж и някои доживявали достатъчно, за да нанесат и те удари, но Сянката, вечно в движение, поемал остриетата им с щита си, после със същия този щит ги изтласквал назад и през моста върху жадните за кръв железни шипове долу.
Нека да се каже следното за сир Амори Пийки: неговата смърт не е опозорила Кралската гвардия. Трима от хората му били мъртви, когато Пийки извадил меча си от ножницата. „Беше облечен в бяла люспеста броня под бялото му наметало — казва ни Гъбата, — но шлемът му беше открит на лицето и не беше взел щит, и Сандок го накара да отговаря горчиво за тези липси.“ Сянката го превърнал в танц, казва шутът; между всяка нова рана, която нанасял на сир Амори, убивал един от останалите му слуги, преди да се обърне отново срещу белия рицар. Все пак Пийки продължавал да се бие с упорита храброст и малко преди края, за половин миг, боговете му дали шанса, когато последният от стражите му успял някак да докопа с ръка меча на Сандок и го издърпал от хватката на Сянката, преди да се изтърколи от моста. Вече на колене, сир Амори се надигнал залитайки и нападнал обезоръжения си противник.
Сандок измъкнал бойната брадва на Визерис от дървото, където принцът я забил, и разцепил главата и шлема на сир Амори на две, от гребена до предпазителя на шията. След като оставил трупа да се катурне долу на шиповете, Сянката се забавил колкото да избута мъртвите и издъхващи от подвижния мост, преди да се оттегли в Твърдината на Мегор, при което кралят заповядал да вдигнат моста, да спуснат портикула и да залостят вратите. Замъкът в замъка останал защитен.
И така щял да остане още осемнайсет дни.
Останалото от Червената цитадела било в ръцете на сир Марстън Води и неговата Кралска гвардия, докато извън стените на замъка сир Лукас Лейгуд и неговите златни плащове държали Кралски чертог в здравата си хватка. Двамата дошли пред твърдината на следващата сутрин, за да настоят кралят да напусне убежището си.
— Ваша милост ни оскърбява, ако мисли, че искаме да му навредим — казал сир Марстън след като труповете на убитите от Сандок били извадени от рова. — Действахме само за да защитим ваша милост от лъжливи приятели и изменници. Сир Амори се беше заклел да ви защитава, да даде своя живот за вашия, ако потрябва. Той беше ваш верен човек, както съм и аз. Не заслужаваше такава смърт от ръцете на такъв звяр.
Крал Егон не се трогнал.
— Сандок не е звяр — отвърнал той от бойниците. — Той не може да говори, но слуша и се подчинява. Аз заповядах на сир Амори да се махне и той отказа. Моят брат го предупреди какво ще се случи, ако стъпи отвъд брадвата. Клетвите на Кралската гвардия включват подчинение, мислех.
— Заклели сме се да служим на краля, ваше величество, това е така — отвърнал сир Марстън, — и когато станете пълнолетен мъж, моите братя и аз с радост ще се пронижем с мечовете си, ако ни заповядате да го сторим. Докато оставате дете обаче от нас се изисква под клетва да се подчиняваме на Ръката на краля, защото Ръката говори с гласа на краля.
— Лорд Тадеус е моята Ръка — настоял Егон.
— Лорд Тадеус продаде владението ви на Лис и трябва да отговаря за това. Аз ще ви служа като Ръка, докато неговата вина или невинност не бъдат доказани. — Сир Марстън извадил меча си, смъкнал се на едно коляно и казал:
— Заклевам се над моя меч, пред очите на богове и хора, че никой няма да ви навреди, докато стоя до вас.
Ако лорд-командирът е вярвал, че тези думи ще склонят краля, не би могъл да греши повече.