— Вие стояхте до мен, когато драконът изяде майка ми — отговорил Егон. — Вие само гледахте. Няма да позволя да гледате, докато те убиват съпругата на брат ми.
След това напуснал бойниците и никакви думи на Марстън Води не могли да го склонят да се върне в същия ден, или на следващия, или следващия.
На четвъртия ден Великият майстер Мункун се появил заедно със сир Марстън.
— Умолявам ви, ваше величество, приключете тази детинска глупост и излезте, за да можем да ви служим.
Крал Егон го гледал втренчено отгоре, без нищо да каже, но брат му не бил толкова мълчалив, а заповядал на Великия майстер да прати „хиляда гарвана“, за да може владението да научи, че кралят е държан в плен в собствения му замък. На това Великият майстер не отговорил. Нито излетели гарвани.
През следващите дни Мункун направил още няколко апела, уверявайки Егон и Визерис, че всичко, което било направено, било законно, сир Марстън преминал от молби към заплахи до пазарене, а септон Бернард бил изведен напред, за да се моли гласно Старицата да освети пътя на краля обратно към благоразумие, всичко това — без никаква полза. Тези усилия предизвиквали малко или никаква реакция от момчето крал, извън навъсеното му упорито мълчание. Негова милост се разгневил само веднъж, когато дошъл редът на неговия учител по оръжия, сир Гарет Лонг, да го убеждава да отстъпи.
— А ако не отстъпя, кого ще накажете, сир? — извикал му отгоре крал Егон. — Можете да набиете костите на бедния Гемон, но няма да получите повече кръв от него.
Много и много са се чудили на привидната сдържаност на новата Ръка и неговите съюзници през тази патова ситуация. Сир Марстън разполагал с няколкостотин души в Червената цитадела, а златните плащове на сир Лукас Лейгуд наброявали над две хиляди. Твърдината на Мегор била внушително укрепление, несъмнено, но била много слабо охранявана. От лисенците, дошли във Вестерос с лейди Лара, при нея останали само Сандок Сянката и още шестима, след като останалите заминали с брат ѝ Моредо в Долината. Няколко души, верни на лорд Роуан, се добрали до укреплението преди да се затворят вратите му, но между тях нямало рицар, скуайър или войник, нито в свитата на краля. (Имало един рицар от Кралската гвардия в твърдината, но сир Райнард Ръскин бил затворник, след като бил надвит и ранен от лисенците в самото начало на кралското опълчване.) Гъбата ни съобщава, че дамите на кралица Денера навлекли ризници и взели копия, за да помогнат да изглежда, че крал Егон има повече защитници, но тази хитрина не може да е заблудила сир Марстън и хората му за дълго, ако изобщо ги е заблудила.
Следователно трябва да се зададе въпросът: защо Марстън Води просто не е завзел укреплението с щурм? Имал е повече от достатъчно хора. Макар че някои щели да загинат от Сандок и другите лисенци, в крайна сметка дори Сянката щял да бъде надвит. И все пак Ръката се сдържал, като продължавал опитите да приключи „тайната обсада“ (както по-късно щяло да стане известно това противопоставяне) с думи, когато мечовете най-вероятно щели го доведат до бърз свършек.
Някои ще кажат, че неохотата на сир Марстън била просто проява на страхливост, че се е страхувал да се изправи срещу меча на лисенския великан Сандок. Това не изглежда вероятно. Понякога се подхвърля, че защитниците на Твърдината на Мегор (самият крал по някои описания, брат му, или други) заплашвали да обесят техния пленен рицар от Кралската гвардия при първия знак за атака… но Гъбата нарича това „долна лъжа“.
Най-вероятното обяснение е най-простото. Марстън Води не бил нито велик рицар, нито добър мъж, съгласни са повечето изследователи. Макар и незаконороден, той постигнал рицарство и скромно място в обкръжението на крал Егон III, но издигането му вероятно щяло да свърши дотам, ако не било родството му с рибари на Драконов камък, което накарало Ларис Стронг да го избере над сто по-добри рицари да укрие краля при господството на Ренира. В годините след това Води наистина се изкатерил високо, ставайки лорд-командир на Кралската гвардия над рицари от по-добро потекло и далеч по-прочути. Като Ръката на краля щял да бъде най-могъщият човек във владението, докато Егон III стигнел до пълнолетие… но при затруднението той се поколебал, обременен от клетвите си и от собствената си чест на копеле. Тъй като не искал да опозори белия плащ, който носел, заповядвайки нападение срещу краля, когото се бил заклел да защитава, сир Марстън избегнал стълбите, куките и щурмовете и продължил да разчита на благоразумни думи (и може би на глада, защото провизиите в укреплението скоро щели да се изчерпат).
На заранта на дванайсетия ден от тайната обсада Тадеус Роуан бил изведен напред във вериги, за да изповяда престъпленията си.