Сир Марстън решил лично да се разправи с Мервин Цветя.
— И двамата сме копелета, и Заклети братя освен това — чули го да казва на сир Райнард Ръскин.
Когато му казали за обвинението на Грейсфорд, сир Мервин казал:
— Ще ти дам стоманата си.
Извадил дългия си меч от ножницата и го поднесъл с дръжката напред на Марстън Води. Но когато сир Марстън я хванал, сир Мервин го сграбчил за китката, извадил кама с другата си ръка и наръгал Води в корема. Цветя не стигнал по-далече от конюшните, където един пиян войник и две млади конярчета го намерили да оседлава коня си. Избил ги всички, но шумът довел други на бегом и рицарят копеле най-сетне бил надвит и пребит до смърт, все още облечен в белия плащ, който опозорил.
Лорд-командирът му, сир Марстън Води, не го надживял дълго. Намерили го в кулата Бял меч в локва кръв, собствената му, и го занесли на Великия майстер Мункун, който го прегледал и заявил, че раната е смъртоносна. Въпреки че Мункун го зашил възможно най-добре и му дал от млякото на мака, Води издъхнал същата нощ.
Лорд Грейсфорд назовал и сир Марстън като един от заговорниците, като настоял, че този „проклет обърни плащ“ бил с тях от самото начало, обвинение, което Води не можел да оспорва повече. Останалите заговорници били задържани в черните килии да чакат съд. Някои настоявали, че са невинни, докато други твърдели, като сир Марстън преди това, че са действали от искреното убеждение, че Тадеус Роуан и лисенците били изменниците. Неколцина се оказали по-словоохотливи обаче. Сир Гарет Лонг бил най-речовитият: заявил на висок глас, че Егон III бил слабак, негоден да държи меч, още по-малко да седи на Железния трон. Септон Бернард се защитил от позицията на своята Вяра: лисенците и техните странни чужди богове нямали място в Седемте кралства. Намерението, казал той, през цялото време било лейди Лара да умре заедно с братята си, за да бъде Визерис свободен да вземе подходяща кралица от Вестерос.
Най-откровеният от заговорниците се оказал Тесарио Палеца. Казал, че го бил направил за злато, за момичета и за отмъщение. Рогерио Рогари му забранил да стъпва в „Русалката“, защото ударил една от курвите му, тъй че той поискал бардака и мъжеството на Рогерио за отплата, и тези неща му били обещани. Но когато инквизиторите му го попитали кой е дал обещанието, Тесарио нямал отговор, само се ухилил… ухилване, което преминало в гримаса, а после в писък, когато отново го запитали под изтезание. Първото име, което дал, било на Марстън Води, но при по-нататъшния разпит назовал Джордж Грейсфорд, а още по-късно Мервин Цветя. Гъбата ни съобщава, че Тигъра бил на ръба да издаде четвърто име, може би истинското име, когато издъхнал.
Едно име изобщо не било споменато, въпреки че висяло като облак над Червената цитадела. В „Свидетелството на Гъбата“ шутът ясно казва онова, което малцина са смеели да кажат тогава: че със сигурност е трябвало да има друг заговорник, лорд и господар на останалите, човека, който е задействал всичко това отдалече, използвайки другите като свои оръдия. Гъбата го нарича „играчът в сенките“. „Грейсфорд беше жесток, но не умен, Лонг имаше кураж, но не и хитрост, Ризли беше пияница, Бернард — благочестив глупак, Палеца — проклет волантинец, по-лош от лисенците. Жените бяха жени, а мъжете в Кралската гвардия бяха свикнали да се подчиняват на заповеди, не да ги дават. Лукас Лейгуд обичаше да се перчи в златното си наметало и можеше да пие и да се бие, и да се чука, но не беше заговорник. И всички те имаха връзка с един човек: Ънуин Пийки, лорд на Звездно копие, лорд на Дънстънбъри, лорд на Бял лес, предишната Ръка на краля.“
Несъмнено други са имали същите подозрения след като заговорът за убийството на краля е бил разкрит. Няколко от изменниците имали кръвни връзки с бившата Ръка, докато други му дължали позициите си. А и заговорниченето явно не било чуждо на Пийки, след като веднъж бил замислил убийството на двама драконови ездачи под табелата на „Кървавите шипове“. Но Пийки бил в Звездно копие по време на тайната обсада, а никой от неговите предполагаеми оръдия не е изрекъл изобщо името му, тъй че съучастничеството му останало недоказано, тогава, както и сега.
Толкова гъста била миазмата на недоверие в Червената цитадела, че Егон III не напуснал Твърдината на Мегор още шест дни след като неговият брат Визерис изобличил лъжливото признание на лорд Роуан. Чак когато видял как Великият майстер Мункун пратил рояк гарвани, за да призове четирийсет верни лордове в Кралски чертог, Негова милост разрешил мостът отново да бъде спуснат. Храната в укреплението толкова се била изчерпала, че кралица Денера заспивала нощем с плач, а две от дамите им толкова отслабнали от глад, че се наложило да им помагат да минат по моста.