Другаде из владението нещата тръгнали от зле към по-зле. Септон Мурмисон, Ръката на краля, бил прогонен от Вярата в наказание за извършване на забранени брачни церемонии, при което Енис лично взел перото в ръка, за да пише на Върховния септон и да помоли Негова висша святост да възстанови „моя добър Мурмисон“, като му обяснил дългата история на бракове между брат и сестра в Стара Валирия. Отговорът на Върховния септон бил толкова злъчен, че Негова милост пребледнял, когато го прочел. Вместо да се смили, Пастирът на Верните нарекъл Енис „Краля Изчадие“ и го обявил за претендент и тиранин, който нямал никакво право да управлява Седемте кралства.
Верните слушали. След по-малко от две седмици, докато септон Мурмисон минавал през града в носилката си, група Бедни братя излезли от една странична уличка и го насекли на парчета с брадвите си. Синовете на Воина започнали да укрепват Хълма на Ренис, за да превърнат Септата на Възпоминанието в своя цитадела. Тъй като Червената цитадела все още била на години от довършването си, кралят решил, че жилището му на върха на Хълма на Висения е твърде уязвимо, и намислил да се премести в Драконов камък с кралица Алиса и по-малките им деца. Тази предпазна мярка се оказала разумна. Три дни преди да отплават двама Бедни братя изкатерили със стълба стените на имението и нахлули в спалнята на краля. Само навременната намеса на кралската гвардия спасила Енис от жалка смърт.
Негова милост заменял Хълма на Висения за самата Висения. На Драконов камък Вдовстващата кралица го поздравила с прословутото: „Ти си глупак и слабак, племеннико. Мислиш ли, че някой изобщо щеше да дръзне да говори така на твоя баща? Имаш дракон. Използвай го. Отлети до Староград и направи тази Звездна септа на друг Харънхъл. Или разреши на мен и ме остави да изпека онзи благочестив глупак вместо теб“. Енис не искал и да чуе. Вместо това пратил Вдовстващата кралица в покоите ѝ в кулата Морски дракон и ѝ заповядал да остане там.
Към края на 41 г. СЗ по-голямата част на кралството затънала в гърчовете на пълномащабен бунт срещу дома Таргариен. Четиримата лъжекрале, които се надигнали при смъртта на Егон Завоевателя, вече изглеждали пълни глупци на фона на заплахата от това ново въстание, защото бунтовниците вярвали, че са войници на Седемте, водещи свещена война срещу безбожна тирания.
Десетки благочестиви лордове подели бунтовния зов, смъкнали кралските знамена и се обявили на страната на Звездната септа. Синовете на Воина завзели портите на Кралски чертог и контролирали всеки, който влизал или напускал града. Освен това прогонили работниците от недовършената Червена цитадела. Хиляди Бедни братя излезли на пътищата и принуждавали пътниците да заявят дали са на страната на „боговете или на изчадието“, и протестирали пред градските порти, докато лордовете им не излезели пред тях да отхвърлят краля Таргариен. В западните земи принц Егон и принцеса Рена били принудени да спрат обиколката си и да потърсят убежище в замъка Крейкхол. Пратеник от Железен бряг на Браавос, пратен в Староград да преговаря с Мартин Хайтауър, новия лорд на Хайтауър и глас на Староград (след като баща му, лорд Манфред, умрял няколко луни по-рано), написал до дома, че Върховният септон бил „истинският крал на Вестерос, във всичко, освен по име“.
Настъпването на новата година заварило крал Енис все още в Драконов камък, поболял се от страх и нерешителност. Негова милост бил едва на трийсет и пет години, но казват, че приличал на шейсетгодишен, и Великият майстер Гавен съобщава, че често си лягал с тежко разстройство и стомашни спазми. След като нито един от церовете на Великия майстер не се оказал ефикасен, Вдовстващата кралица се заела с лечението на краля и Енис, изглежда, се подобрил за известно време… само за да рухне внезапно, когато до него стигнала вестта, че хиляди Бедни братя са обкръжили Крейкхол, където неговите син и дъщеря били „гости по принуда“. Три дни по-късно кралят бил мъртъв.
Като неговия баща, Енис Таргариен, Първият с това име, бил даден на пламъците в двора на Драконов камък. На погребението му присъствали синовете му Визерис и Джеерис, на дванайсет и на седем години съответно, и дъщеря му Алисан, на пет. Вдовицата му, кралица Алиса, изпяла погребалната му песен, а собственият му възлюбен дракон Живак запалил кладата, макар да било записано, че драконите Вермитор и Среброкрил също добавили огъня си към нейния.