Макар регентството на северняка да било сравнително кратко, изобщо не било безметежно. Със значителната помощ на Позлатения сокол Айзембард Арин Мандърли направил голяма данъчна реформа, като осигурил повече приход за Короната и известно облекчение за доказалите, че са понесли загуби от ограбването на банката Рогари. С лорд-командира отново довел броя на Кралската гвардия до седем, като връчил бели плащове на сир Едмънд Уорик, сир Денис Уитфилд и сир Аграмур Коб, за да попълнят местата на Марстън Води, Мервин Цветя и Амори Пийки. Официално отхвърлил договора, който Алин Дъбов юмрук подписал, за да гарантира освобождаването на принц Визерис, на основанието, че споразумението било направено не със Свободния град Лис, а с дома Рогари, за който не можело повече да се каже, че съществува.
След като сир Гарет Лонг отишъл на Вала, Червената цитадела се нуждаела от нов учител по оръжия. Лорд Мандърли назначил един чудесен фехтовач на име сир Лукас Лотсън. Внук на странстващ рицар, сир Лукас бил търпелив учител и скоро станал фаворит на принц Визерис, и дори си спечелил известно уважение от страна на вечно недоволния крал Егон. За лорд-изповедник Мандърли поставил майстер Роули, розовобузест младеж, наскоро пристигнал от Староград, където учил под наставничеството на архимайстер Сандеман, смятан за най-мъдрия лечител в историята на Вестерос. Великият майстер Мункун го убедил да назначи Роули. „Човек, който знае как да облекчава болка, също тъй ще знае как да я нанесе — казал той на Ръката, — но също така е важно да имаме лорд-изповедник, който гледа на работата си като на дълг, а не като на удоволствие.“
В навечерието на Деня на Ковача Лара от Лис родила на принц Визерис втори син, голямо и здраво момче, което принцът нарекъл Емон. Даден бил пир и всички се радвали на раждането на този нов принц… освен може би по-големият му брат Егон, на годинка и половина, когото хванали да удря бебето с драконовото яйце, сложено в люлката. Не станало нищо лошо, защото ревът на Емон довел лейди Лара на бегом, за да обезоръжи и напляска по-големия си син.
Скоро след това лорд Алин Дъбов юмрук станал неспокоен и започнал да крои планове за второто от шестте си велики пътешествия. Веларионите доверили много от златото си на Лото Рогари и загубили над половината си богатство впоследствие. За да възстанови състоянието им, лорд Алин събрал голям флот търговски съдове с дузина от бойните си галери, които да ги охраняват, с намерението да отплава до Стар Волантис покрай Пентос, Тирош и Лис и да посети Дорн на връщане.
Казват, че двамата с жена му се скарали преди пътуването, защото лейди Бела била от кръвта на дракона и бързо се гневяла, а чула твърде много приказки от лорд съпруга си за принцеса Алиандра Дорнска. Все пак накрая се помирили, както винаги. Флотата отплавала към средата на годината, начело с Дъбов юмрук в галера, която нарекъл „Храбрата Марилда“ на майка си. Лейди Бела останала на Дрифтмарк с второто дете на лорд Алин, растящо в утробата ѝ.
Шестнайсетият имен ден на краля наближавал. След като владението било в мир, а пролетта в пълния си разцвет, лорд Торен Мандърли решил, че крал Егон и кралица Денера трябва да направят кралска обиколка, за да отбележат навършването му на пълнолетие. Щяло да е добре за момчето да види земите, които управлявало, преценил Ръката, да се покаже на народа си. Егон бил висок и с приятна външност, а неговата сладка малка кралица можела да осигури колкото чар липсвал на краля. Простолюдието със сигурност щяло да я обикне, което можело да е само в изгода на строгия млад крал.
Регентите се съгласили. Съставени били планове за величествена обиколка, която да трае цяла година и да отведе Негова милост до части на владението, които никога не били виждали крал преди. От Кралски чертог щели да пътуват до Дъскъндейл и Девиче езеро, а оттам да вземат кораб за Града на гларуса. След визита в Орлово гнездо щели да се върнат до Града на гларуса и да отплават за Севера, с престой в Трите сестри.