Кралица Висения не присъствала. Час след смъртта на краля тя яхнала Вхагар и отлетяла на изток през Тясното море. Когато се върнала, принц Мегор бил с нея, на Балерион.
Мегор се спуснал на Драконов камък само колкото да вземе короната; не пищната златна корона, която Енис предпочитал, с образите на Седемте, а желязната корона на техния баща, с инкрустирани кървавочервени рубини. Майка му я поставила на главата му, а събраните там лордове и рицари коленичили, когато той се провъзгласил за Мегор от дома Таргариен, Първи с това име, крал на андалите, на ройнарите и Първите хора, Владетел на Седемте кралства и Защитник на Владението.
Само Великият майстер Гавен дръзнал да възрази. Според всичките закони за наследство, закони, които Завоевателя лично утвърдил след Завоеванието, Железният трон трябвало да премине на сина на крал Енис Егон, казал престарелият майстер. „Железният трон ще отиде при мъжа, който има силата да го вземе“, отвърнал Мегор. При което постановил незабавното екзекутиране на Великия майстер и лично отсякъл побелялата глава на Гавен с един замах на Блекфайър.
Кралица Алиса и децата ѝ не били там, за да видят коронацията на крал Мегор. Тя ги отвела от Драконов камък часове след погребението на съпруга ѝ, като се прехвърлила в замъка на своя лорд баща, близо до Дрифтмарк. Когато му казали, Мегор свил рамене… после се оттеглил в Залата на Рисуваната маса с един майстер, за да продиктува писма до лордове велики и малки из владението.
Сто гарвана излетели същия ден. На следващия ден Мегор също излетял. Яхнал Балерион, той прехвърлил Черна вода към Кралски чертог, придружен от Вдовстващата кралица Висения на Вхагар. Връщането на драконите предизвикало безредици в града, след като стотици се опитали да избягат, но портите се оказали затворени и залостени. Синовете на Воина държали крепостните стени, ямите и грамадите строителен материал на онова, което щяло да стане Червената цитадела и Хълма на Ренис, където направили от Септата на Възпоминанието свое укрепление. Таргариените вдигнали знамената си на върха на Хълма на Висения и призовали верните си хора да се стекат при тях. Хиляди го сторили. Висения Таргариен прогласила, че нейният син Мегор е станал техният крал. „Истински крал, кръв на Егон Завоевателя, който беше моят брат, моят съпруг, моята любов. Ако някой оспорва правата на сина ми над Железния трон, нека докаже твърдението си лично“.
Синовете на Воина не се поколебали да приемат предизвикателството ѝ. Поели надолу от Хълма на Ренис, седемстотин рицари в посребрена стомана, начело с техния велик капитан сир Дамон Мориген, наречен Дамон Благочестивия. „Да не се караме — рекъл му Мегор. — Мечове ще решат този въпрос“. Сир Дамон се съгласил; боговете щели да дарят победа на оногова, чиято кауза била справедлива, казал той. „Нека всяка страна има седем поборници, както се е правело в древен Андалос. Можеш ли да намериш шестима мъже, които да застанат до теб?“ Защото Енис отвел Кралската гвардия в Драконов камък и Мегор стоял сам.
Кралят се обърнал към тълпата.
— Кой ще дойде да застане до своя крал? — викнал той. Мнозина обърнали гръб от страх или се престорили, че не са чули, защото юначеството на Синовете на Воина било известно на всички. Но накрая един мъж се предложил: не рицар, а прост войник, който се нарекъл Дик Боба.
— Аз съм кралски човек от момче — рекъл той. — Смятам да умра като кралски човек.
Чак тогава първият рицар пристъпил напред.
— Този боб ни посрамва всички — извикал той. — Няма ли истински рицари тук? Никакви верни мъже?
Говорещият бил Бернар Брюн, скуайърът, който убил Харън Червения и бил удостоен с рицарския сан лично от крал Енис. Упрекът му привлякъл други да предложат мечовете си. Имената на четиримата, които Мегор избрал, са изписани с големи букви в историята на Вестерос: сир Брам от Черен замък, странстващ рицар; сир Рейфорд Росби; сир Гай Лотстън, наричан Гай Лакомника; и сир Луцифер Масей, лорд на Стоунденс.
Имената на седмината Синове на Воина също тъй са стигнали до нас. Те са: сир Дамон Мориген, наричан Дамон Благочестивия, Велик капитан на Синовете на Воина; сир Лайл Бракън; сир Харис Хорп, наричан Хари Главата на смъртта; сир Егон Амброуз; сир Дикон Цветята, Копелето на Бийзбъри; сир Вилам Скитника; и сир Гарибалд от Седемте звезди, рицарят септон. Писано е, че Дамон Благочестивия изрекъл молитва, призовавайки Воина да дари мишците им със сила. След това Вдовстващата кралица дала заповед да започнат. И спорът започнал.
Дик Боба умрял първи, посечен от Лайл Бракън едва няколко мига след началото на двубоя. Оттам насетне описанията се различават забележимо. Според един хронист, когато неимоверно дебелият сир Гай Лакомника бил разпран, се изсипали останките от четирийсет полусмлени пая. Друг твърди, че сир Гарибалд от Седемте звезди пеел пеан, докато се биел. Неколцина ни казват, че лорд Масей отсякъл ръката на Хари Хорп. В едно описание Хари Главата на смъртта метнал бойната си брадва в другата си ръка и я забил между очите на лорд Масей. Други хронисти намекват, че сир Харис просто е умрял. Според някои битката продължила часове, според други повечето сражаващи се били паднали и издъхвали едва минути след началото. Всички са съгласни, че големи подвизи са извършени и мощни удари разменени, докато накрая Мегор Таргариен стоял сам срещу Дамон Благочестивия и Вилам Скитника. Двамата Синове на Воина били тежко ранени, а Негова милост държал Блекфайър в ръката си, но въпреки това било на косъм. Докато падал, сир Вилам нанесъл на краля ужасен удар в главата, който пропукал шлема му и го оставил в безсъзнание. Мнозина помислили, че Мегор е мъртъв, докато майка му не смъкнала разбития му шлем.