— Кралят диша — казала тя. — Кралят е жив.
Победата била негова.
Седем от най-могъщите Синове на Воина били мъртви, включително командирът им, но над седемстотин останали, въоръжени, в броня и събрани около хълма. Кралица Висения заповядала синът ѝ да бъде отнесен при майстерите. Когато носачите го понесли надолу по хълма, Мечовете на Вярата паднали покорно на колене. Вдовстващата кралица им заповядала да се върнат в укрепената си септа на Хълма на Ренис.
За двайсет и седем дни Мегор Таргариен се задържал на ръба на смъртта — майстери го лекували с еликсири и отвари и септони се молели над ложето му. В Септата на Възпоминанието Синовете на Воина също се молели и спорели какъв курс да изберат. Според някои орденът нямал друг избор, освен да приеме Мегор за крал, след като боговете го благословили с победа; други настоявали, че били обвързани с клетва да се подчиняват на Върховния септон и да продължат да се бият.
Кралската гвардия пристигнала от Драконов камък тутакси. По повеля на Вдовстващата кралица гвардията поела командването на хилядите верни на Таргариен в града и те обкръжили Хълма на Ренис. На Дрифтмарк овдовялата кралица Алиса обявила сина си Егон за истинския крал, но малцина се вслушали в думите ѝ. Младият принц, едва навлязъл в мъжеството си, останал в Крейкхол на половин кралство разстояние, заклещен в един замък, обкръжен от Бедни братя и благочестиви селяци, повечето от които го смятали за изчадие.
В цитаделата на Староград архимайстерите свикали конклав, за да обсъдят наследяването на трона и да изберат нов Велик майстер. Хиляди Бедни братя се стекли към Кралски чертог. Тези от запад следвали странстващия рицар сир Хорис Хил, тези от юг — воин с бойна брадва с великански ръст, наричан Уат Дърваря. Когато дрипавите банди на лагер около Крейкхол напуснали, за да се присъединят към съмишлениците си в похода, принц Егон и принцеса Рена най-сетне могли да си тръгнат. Спрели кралския си обход, те поели към Скалата на Кастърли, където лорд Лиман Ланистър им предложил закрилата си. Тъкмо неговата съпруга, лейди Йокаста, първа забелязала, че принцеса Рена носи дете, съобщава ни майстерът на лорд Лиман.
На двайсет и осмия ден от Изпитанието на Седемте с вечерния прилив пристигнал кораб от Пентос, с две жени и шестстотин наемници на борда. Алис от дома Хароуей, втората съпруга на Мегор Таргариен, се била върнала във Вестерос… но не сама. С нея плавала друга жена, белолика чернокоса красавица, известна като Тиана от Кулата. Според някои тя била конкубинка на Мегор. Други я нарекли любовница на лейди Алис. Природена дъщеря на пентошки магистър, Тиана била танцьорка в пивница, издигнала се до куртизанка. Според мълвата тя била отровителка и чародейка също така. Много чудати приказки се разправяли за нея… но веднага щом пристигнала, кралица Висения освободила майстерите на сина си и предала Мегор на грижите на Тиана.
На следващата сутрин кралят се събудил и се вдигнал с изгрева на слънцето. Когато Мегор се появил на стените на Червената цитадела и застанал между Алис Хароуей и Тиана от Пентос, тълпите изревали дивашки и градът изригнал в празненства. Но веселбите замрели, когато Мегор яхнал Балерион и се спуснал над Хълма на Ренис, където седемстотин от Синовете на Воина били на сутрешните си молитви в укрепената септа. Когато драконовият огън подпалил зданието, отвън чакали стрелци и копиеносци за тези, които бягали през вратите. Казват, че писъците на горящите мъже можело да се чуят из целия град, а покровът дим се задържал над Кралски чертог дни наред. Така Синовете на Воина срещнали огнения си край. Макар да останали други части в Староград, Ланиспорт, Града на гларуса и Каменна септа, орденът никога повече не могъл да достигне предишната си сила.