Войната на крал Мегор срещу Войнстващата вяра тепърва започвала обаче. Щяла да продължи до края на управлението му. Първият акт на краля след възкачването му на Железния трон бил да заповяда на стичащите се към града Бедни братя да предадат оръжията си, под наказание с изгнание и смърт. След като декретът му нямал никакъв ефект, Негова милост заповядал на „всички верни лордове“ да излязат на полето и да разпръснат дрипавите орди на Вярата със сила. В отговор Върховният септон в Староград призовал „верните и благочестиви чеда на боговете“ да вдигнат оръжие в защита на Вярата и да сложат край на царуването на „дракони, чудовища и изчадия“.
Първата битка била в Предела, край градчето Каменен мост. Там девет хиляди Бедни братя под водачеството на Уат Дърваря се оказали заклещени между шест лордски воинства, докато се опитвали да прехвърлят Мандър. С половината му хора северно от реката и половината на южния бряг, армията на Уат била посечена на парчета Необучените му и недисциплинирани следовници, облечени във варена кожа, коноп и парчета ръждясала стомана и въоръжени главно с дърварски брадви, наострени пръти и земеделски сечива, се оказали напълно негодни да устоят на напада на бронирани рицари на тежки коне. Толкова ужасна била касапницата, че Мандър течала червена на двайсет левги протежение, а след това градчето и замъкът, където се водила битката, станали известни като Горчив мост. Самият Уат бил заловен жив, макар и не преди да убие шестима рицари, сред които лорд Медоуз от Тревиста долина, командир на рицарското воинство. Великанът бил отведен в Кралски чертог в окови.
Междувременно сир Хорис Хил стигнал до Голяма вилка на Черна вода с още по-голямо воинство: близо тринайсет хиляди Бедни братя, чиито редици били втвърдени с добавянето на двеста конни Синове на Воина от Каменна септа и домашните рицари и въоръжените крепостници на дузина лордове бунтовници от западните земи и речните земи. Лорд Рупърт Фолуел, прочут като Биещия се шут, предвождал редовете на благочестивите, отзовали се на призива на Върховния септон; с тях яздели сир Лайънъл Лорч, сир Алин Терик, лорд Тристифър Уейн, лорд Джон Личестър и много други могъщи рицари. Армията на Верните наброявала двайсет хиляди души.
Армията на крал Мегор обаче била със сходна големина и Негова милост разполагал с почти два пъти повече бронирана конница, както и с голям контингент стрелци с дълги лъкове, а самият крал яздел Балерион. При все това битката се оказала свирепа. Биещия се шут убил двама рицари на Кралската гвардия, преди самият той да бъде посечен от лорда на Девиче езеро. Джон Хог Големия, сражавал се на страната на краля, бил ослепен от посичане на меч рано в битката, но въпреки това сплотил мъжете си и повел щурм, който пробил през редовете на Верните и вкарал Бедните братя в бяг. Дъждовна буря мокрела огъня на Балерион, но не могла напълно да го потуши и сред пушек и писъци крал Мегор връхлитал и връхлитал отгоре и засипвал враговете си с пламъци. Към свечеряване победата била негова и останалите Бедни братя захвърлили брадвите си и се разпръснали във всички посоки.
Мегор се върнал победоносно в Кралски чертог и седнал отново на Железния трон. Когато довели пред него Уат Дърваря, окован, но все още непокорен, Мегор отсякъл крайниците му с брадвата на самия великан, но заповядал на майстерите си да го опазят жив, „за да може да присъства на сватбата ми“. След това Негова милост обявил намерението си да вземе Тиана от Пентос като своя трета съпруга. Макар да се шепнело, че майка му, Вдовстващата кралица, не изпитвала никаква обич към пентошката чародейка, само Великият майстер Мирос дръзнал да се изкаже открито срещу нея. „Единствената ви истинска съпруга ви очаква в Хайтауър“, казал Мирос. Кралят го изслушал мълчаливо, после слязъл от трона, извадил Блекфайър и го посякъл на място.
Мегор Таргариен и Тиана от Кулата били венчани на върха на Хълма на Ренис, сред пепелта и костите на Синовете на Воина, които измрели там. Казват, че Мегор трябвало да убие дванайсетима септони, преди да се намери един, готов да извърши церемонията. Уат Дърваря, без ръце и крака, бил опазен жив, за да бъде свидетел на бракосъчетанието.
Вдовицата на крал Енис кралица Алиса също присъствала, с най-малките ѝ синове, Визерис и Джеерис, и дъщеря си Алисан. Посещение на Вдовстващата кралица и Вхагар я убедило да напусне убежището си на Дрифтмарк и да се върне в двора, където Алиса и нейните братя и братовчеди от дома Веларион отдали почит на Мегор като на истинския крал. Овдовялата кралица дори била принудена да се присъедини към другите дворцови дами в разсъбличането на Негова милост и придружаването му до брачната стая, за да консумира брака си, церемония, оглавявана от втората му съпруга, Алис Хароуей. След като приключило това, Алиса и другите дами напуснали кралската спалня, но Алис останала и се присъединила към краля и най-новата му съпруга в нощ на плътска страст.