В другия край на владението, в Староград, Върховният септон гръмко осъдил „изчадието и неговите курви“, докато първата съпруга на краля, Серайз от дома Хайтауър, продължавала да настоява, че тя била единствената законна кралица на Мегор. А в западните земи Егон Таргариен, принц на Драконов камък, и неговата жена принцеса Рена също останали непокорни.
През цялата бъркотия около възкачването на Мегор синът на крал Енис и принцесата, негова жена, останали в Скалата на Кастърли, където Рена наедряла с дете. Повечето рицари и млади лордчета, тръгнали с тях на злощастния им обход, ги били изоставили и се втурнали към Кралски чертог, за да прегънат коляно пред Мегор. Дори слугините и придружителките на Рена си намерили извинения да отсъстват, освен приятелката ѝ Алейн Ройс и една предишна фаворитка, Мелъни Пайпър, които пристигнали в Ланиспорт с братята си, за да се закълнат във вярност на домовете им.
През целия му живот принц Егон бил смятан за предполагаемия наследник на Железния трон, но сега изведнъж се оказал охулен от благочестивите и изоставен от мнозина, които мислел за свои верни приятели. Поддръжниците на Мегор, които изглеждали все по-многобройни с всеки изминал ден, не се свенели да казват, че Егон бил „син на баща си“, намеквайки, че виждат у него същата слабост, която съкрушила крал Енис. Егон никога не бил яхвал дракон, изтъквали те, докато Мегор си взел Балерион, а съпругата на самия принц, принцеса Рена, летяла на Сънеплам още от дванайсетгодишна. Присъствието на кралица Алиса на сватбата на Мегор било прогласено като доказателство, че собствената майка на Егон е изоставила каузата му. Въпреки че Лиман Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, останал твърд, когато Мегор настоял Егон и сестра му да бъдат върнати в Кралски чертог „във вериги, ако потрябва“, дори той не могъл да стигне дотам, че да обрече меча си на младежа, когото вече наричали „претендента“ и „Егон Некоронования“.
И станало тъй, че тъкмо там, в Скалата на Кастърли, принцеса Рена родила дъщери на Егон, близначки, които нарекли Ерея и Рела. От Звездната септа дошла друга унищожителна декларация. Тези деца също били изчадия, заявил Върховният септон; плодове на похот и кръвосмешение, прокълнати от боговете. Майстерът на Скалата на Кастърли, който помогнал в раждането на децата, ни съобщава, че след това принцеса Рена помолила принца, своя съпруг, да ги отведе през цялото Тясно море до Тирош или Мир, или Волантис, където и да било отвъд досега на чичо им, защото „с радост бих отдала собствения си живот, за да те направя крал, но няма да изложа момичетата ни на риск“. Но думите ѝ паднали в каменни уши и сълзите ѝ били пролети всуе, тъй като принц Егон бил решен да изяви рожденото си право.
Зората на година 43-та СЗ заварила крал Мегор в Кралски чертог, където той поел лично надзора на строителството на Червената цитадела. Много от недовършената работа сега била отменена или променена, нови строители и работници били доведени и през недрата на Високия хълм на Егон плъзнали тайни проходи и тунели. Докато кулите от червен камък се издигали, кралят заповядал строежа на замък в замъка, укрепен редут, обкръжен от сух ров, който скоро щял да стане известен като Твърдината на Мегор.
В същата тази година Мегор направил лорд Лукас от Хароуей, баща на жена му кралица Алис, своя нова Ръка… но не Ръката бил този, който мълвял на ухото на краля. Негова милост можел да управлява Седемте кралства, шепнели някои, но той самият бил управляван от трите кралици: майка му, кралица Висения, любовницата му, кралица Алис; и пентошката вещица кралица Тиана. „Господарката на шепнещите“, така наричали Тиана, и „кралския гарван“, заради черната ѝ коса. Говорела с плъхове и паяци, разправяли, и всички гадини на Кралски чертог идвали нощем при нея да ѝ казват за всеки глупак, достатъчно безразсъден да говори против краля.
Междувременно хиляди Бедни братя все още бродели по пътищата и дивите места на Предела, Тризъбеца и Долината; така и не могли да се съберат в голяма чет и да се противопоставят на краля в открита битка, но Звездите продължили да се борят в по-малки мащаби, като нападали пътници и нахлували в градчета, села и зле защитени замъци и избивали верни на краля хора където ги намерят. Сир Хорис Хил избягал от битката при Голяма вилка, но поражението и бягството го опетнили и привържениците му били малко. Новите водачи на Бедните братя били мъже като Силас Дрипавия, септон Месечината и Денис Хромия, трудно различими от обикновени разбойници. Един от най-ожесточените вождове била жена, известна като Джейни Пур Пъпчивата, чиито освирепели привърженици направили горите между Кралски чертог и Бурен край почти непроходими за честните пътници.