Междувременно Синовете на Воина избрали нов велик капитан в лицето на сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете, който бил изпълнен с решимост да възстанови ордена до прежната му слава. Когато сир Джофри се отправил от Ланиспорт, за да подири благословията на Върховния септон, с него препуснали сто души. Докато пристигне в Староград, толкова много рицари, скуайъри и авантюристи се присъединили към него, че броят им се раздул до две хиляди. Другаде из кралството други неспокойни лордове и мъже на вярата също събирали хора и кроели как да свалят Драконите.
Нищо от това не останало незабелязано. Гарвани летели от всяко кътче на владението с призиви към лордове и оземлени рицари със съмнителна лоялност да дойдат в Кралски чертог и да прегънат коляно, да се закълнат във васална вярност и да доведат син или дъщеря като заложник за подчинението им. Звездите и Мечовете били обявени извън закона; членството във всеки от двата ордена оттук насетне щяло да бъде наказуемо със смърт. На Върховния септон било повелено да се яви в Червената цитадела, за да бъде съден за върховна измяна.
Негова висша святост реагирал от Звездната септа, като заповядал на краля да се яви в Староград, за да измоли прошката на боговете за своите грехове и жестокости. Мнозина от Верните повторили неговото непокорство. Някои благочестиви лордове все пак заминали за Кралски чертог, за да положат васалната клетва и да дадат заложници, но повечето не го сторили, понеже разчитали на своята чет и на здравината на замъците си.
Крал Мегор оставил раните да заберат за почти половин година, толкова бил погълнат от строителството на своята Червена цитадела. Майка му била тази, която ударила първа. Вдовстващата кралица яхнала Вхагар и донесла огън и кръв на речните земи, както някога на Дорн. В една-единствена нощ седалищата на дома Бланетрий, дома Терик, дома Дедингс, дома Личестър и дома Уейн били подпалени. После литнал самият Мегор, на гърба на Балерион, към западните земи, където изгорил замъците на Бруум, Фолуел, Лорч и други „благочестиви лордове“, отхвърлили призива му. Накрая връхлетял върху седалището на дома Догет и го изпепелил. Огньовете отнели живота на бащата, майката и младата сестра на сир Джофри, наред с техните заклети мечове, слуги и крепостници. След като стълбовете дим се извисили из всичките западни земи и речните земи, Вхагар и Балерион обърнали на юг. Друг лорд Хайтауър, съветван от друг Върховен септон, бил отворил портите на Староград по време на Завоеванието, но сега като че ли най-великият и най-гъсто населен град във Вестерос трябвало да изгори.
Хиляди побягнали от Староград в онази нощ през градските порти или на кораби за далечни пристанища. Още хиляди се изсипали на улиците в пиянско веселие. „Това е нощ за песен, за грях и за пиене — казвали си един другиму, — че утре целомъдрен и порочен ще горят заедно.“ В Звездната септа Върховният септон гръмко ругаел и кълнял, и зовял гневът на боговете да се изсипе над Таргариените. Архимайстерите на Цитаделата се събрали на конклав. Мъжете на Градската стража пълнели торби с пясък и ведра с вода, за да се борят с огньовете, които знаели, че идат. По градските стени, по бойниците били вдигнати арбалети, скорпиони, огнехвъргачки и копиехвъргачки, с надеждата да свалят драконите, когато се появят. Водени от сир Морган Хайтауър, по-млад брат на лорда на Староград, двеста Синове на Воина излезли да защитят Негова висша святост и обкръжили Звездната септа в стоманен кръг. На върха на Високата кула сигналният огън станал опасно зелен, щом лорд Мартин Хайтауър призовал знамената си. Староград зачакал утрото и идването на драконите.
И драконите дошли. Вхагар първо, докато слънцето се издигало, после Балерион, точно преди пладне. Но заварили портите на града отворени, зъберите без защитници, а знамената на дома Таргариен, дома Тирел и дома Хайтауър се веели едно до друго на градските стени. Някъде в най-тъмния час на онази дълга и зловеща нощ Върховният септон умрял.
Мъж на около петдесет, толкова неуморим, колкото и безстрашен, и както по всичко личало — жизнен и добро здраве, този Върховен септон бил прочут със силата си. Неведнъж проповядвал в продължение на цял ден и цяла нощ, без прекъсване за сън или хранене. Внезапната му смърт стъписала града и отчаяла следовниците му. Причините ѝ се обсъждат до ден-днешен. Според някои Негова висша святост сам отнел живота си, било като акт на страхливец, уплашен да се изправи пред гнева на крал Мегор, или благородна саможертва, за да бъде пощаден добрият народ на Староград от драконовия огън. Други твърдят, че Седемте са го поразили заради греха на гордост, за ерес, измяна и арогантност.