Колко дълго може да се е задържал крал Мегор в Староград не може да се разбере, защото в края на 43 г. СЗ възникнало друго предизвикателство за трона му. Дългото отсъствие на Негова милост от Кралски чертог не останало незабелязано от неговия племенник и принц Егон побързал да се възползва от шанса си. Егон Некоронования и неговата жена Рена най-сетне излезли от Скалата на Кастърли, препуснали през речните земи с шепа свои приятели и влезли в града, скрити под чували жито. С толкова малко последователи Егон не посмял да седне на Железния трон, защото знаел, че не може да го удържи. Били там заради Сънеплам на Рена… и за да може принцът да вземе дракона на своя баща, Живак. В това дръзко начинание те били подпомогнати от приятели в двора на самия Мегор, на които им било дошло до гуша от жестокостите на краля. Принцът и принцесата влезли в Кралски чертог във фургон, теглен от мулета, но когато напуснали, било на драконов гръб, в полет един до друг.
Егон и Рена се върнали в западните земи, за да съберат армия. Тъй като Ланистърите от Скалата на Кастърли все още не били склонни открито да прегърнат каузата на принц Егон, неговите привърженици се събрали в замъка Розова девица, седалище на дома Пайпър. Джон Пайпър, лорд на Розова девица, бил обрекъл меча си на принца, но широко разпространеното убеждение било, че огнекосата му сестра Мелъни, приятелката на Рена от момичешките години, била тази, която го спечелила за каузата. Точно при Розова девица Егон Таргариен, яхнал Живак, се спуснал от небето, за да отхвърли своя чичо като тиранин и узурпатор и да призове честните люде да се съберат под знамената му.
Лордовете и рицарите, които дошли, били главно западняци и речни владетели от речните земи. Лордовете Тарбек, Рути, Ванс, Чарлтън, Фрей, Пеж, Парън, Фарман и Уестърлинг били сред тях, наред с лорд Корбрей от Долината, Копелето на Бароутън и четвъртия син на лорда на Грифоново гнездо. От Ланиспорт дошли петстотин души под знамето на незаконния син на Лиман Ланистър, сир Тирел Хълма, чрез която маневра лукавият лорд на Скалата на Кастърли оказал поддръжка на младия принц, като в същото време опазил ръцете си чисти в случай, че Мегор спечели. Събраните войници на Пайпър се предвождали не от лорд Джон или братята му, а от неговата сестра Мелъни, която навлякла мъжка ризница и понесла копие. Петнайсет хиляди души се присъединили към бунта, щом Егон Таргариен започнал похода си през речните земи, за да предяви претенцията си към Железния трон, поход, воден от самия принц на любимия дракон на крал Енис Живак.
Макар редовете им да включвали изпитани в битки командири и могъщи рицари, велики лордове не се стекли към каузата на принц Егон… но кралица Тиана, господарка на шепнещите, написала да предупреди Мегор, че Бурен край, Орлово гнездо, Зимен хребет и Скалата на Кастърли са в тайна връзка с овдовялата кралица на брат му, Алиса. Преди да застанат на страната на принца на Драконов камък, искали да бъдат убедени, че той може да спечели. На принц Егон му била нужда победа.
Мегор му я отказал. От Харънхъл излязъл лорд Хароуей, от Речен пад — лорд Тъли. Сир Давос Дарклин от Кралската гвардия събрал пет хиляди меча в Кралски чертог и ударил на запад да пресрещне бунтовниците. Горе от Предела дошли лорд Пийки, лорд Мериуедър, лорд Касуел и мобилизираните им войници. Бавно придвижващото се воинство на принц Егон се оказало обкръжено от войски от всички страни; всяка една била по-малка от тяхната сила, но били толкова много, че младият принц (все още едва на седемнайсет) не знаел накъде да се обърне. Лорд Корбрей го съветвал да влезе в бой с всеки противник поотделно, преди да са успели да обединят силите си, но Егон не искал да раздробява своята. Вместо това предпочел да продължи напред към Кралски чертог.
Малко на юг от Окото на боговете срещнал на пътя си бойците на Кралски чертог, водени от Давос Дарклин, заели висока позиция зад стена от копия, докато съгледвачите му донесли, че лордовете Мериуедър и Касуел настъпват от юг, а лордовете Тъли и Хароуей от север. Принц Егон заповядал атака, надявайки се да пробие през защитата, преди другите лоялисти да ударят по фланговете му, и яхнал Живак, за да поведе лично атаката. Но едва се издигнал във въздуха, когато чул викове и видял, че хората му отдолу сочат натам, където в небето на юг се появил Балерион Черното страшилище.
Бил дошъл Мегор.
За първи път след Ориста на Валирия дракон се сразил с дракон в небето, докато битката долу започвала.
Живак, четири пъти по-малка от Балерион, не могла да се мери с по-стария и по-страховит дракон и яркобелите ѝ огнени кълбета били погълнати и отметени от огромните валма черен пламък. После Черното страшилище връхлетяло отгоре ѝ, челюстите му се стегнали около шията ѝ и той изтръгнал едното ѝ крило. С крясък и обгърната в дим, младата драконка полетяла към земята и принц Егон — с нея.