Битката долу била също толкова кратка, макар и по-кървава. Щом Егон паднал, бунтовниците видели, че каузата им е обречена, и се втурнали в бяг, захвърляйки оръжие и броня. Но армиите на лоялистите били навсякъде около тях и нямало път за бягство. До края на деня две хиляди от мъжете на Егон загинали, срещу сто от страната на краля. Между мъртвите били лорд Алин Тарбек, Денис Сняг, копелето на Бароутън, лорд Ронел Ванс, сир Вилам Свирача, Мелъни Пайпър и трима от братята ѝ… и принцът на Драконов камък, Егон Некоронования от дома Таргариен. Единственият изтъкнат между лоялистите бил сир Давос Дарклин от Кралската гвардия, убит от ръцете на лорд Корбрей и Сиротната дама. Последвала половин година процеси и екзекуции. Кралица Висения посъветвала сина си да пощади някои от разбунтувалите се лордове, но дори онези, които запазили живота си, изгубили земите и титлите си и били принудени да дадат заложници.
Едно изтъкнато име не могло да бъде намерено нито между мъртвите, нито между пленените: Рена Таргариен, сестра и съпруга на принц Егон, не се присъединила към воинството. Дали това било по негова повеля или по неин собствен избор все още се обсъжда и до ден-днешен. Със сигурност се знае само, че Рена останала в замък Розова девица с дъщерите си, когато Егон тръгнал на поход… и с нея Сънеплам. Дали добавката на втори дракон към воинството на принца е щяло да наклони везните в сражението? Никога няма да научим, макар да се е изтъквало, и с основание, че принцеса Рена не е била воин, а Сънеплам бил по-млад и по-малък от Живак и със сигурност не представлявал същинска заплаха за Балерион Черното страшилище.
Когато вестта за сражението стигнала на запад и принцеса Рена научила, че и съпругът ѝ, и приятелката ѝ лейди Мелъни са паднали, казват, че изслушала новината в каменна тишина. „Няма ли да заплачете?“, попитали я, на което тя отвърнала: „Нямам време за сълзи“. След което, боейки се от гнева на чичо си, взела дъщерите си, Ерея и Рела, и избягала още по-далече, първо до Ланиспорт, а после отвъд морето до Светлия остров, където лорд Марк Фарман (чиито баща и по-голям брат загинали в битката, сражавайки се на страната на принц Егон) ѝ дал убежище и се заклел, че нищо лошо няма да я сполети под покрива му. Близо цяла година хората на Светлия остров се взирали с боязън на изток, страхувайки се от гледката с черните криле на Балерион, но Мегор така и не дошъл. Вместо това победоносният крал се върнал в Червената цитадела и се заел да си направи наследник.
Четирийсет и четвъртата година След Завоеванието била мирна в сравнение с разигралото се преди, но майстерите, оставили хроника за онези времена, пишат, че миризмата на кръв и огън все още се задържала тежка във въздуха. Мегор Първи Таргариен седял на Железния трон, докато Червената му цитадела се издигала около него, но дворът му бил мрачен и безрадостен въпреки присъствието на трите му кралици… или навярно заради това. Всяка нощ той привиквал една от съпругите си в ложето си, но все още оставал бездетен, без никакъв наследник освен синовете и дъщерите на брат му Егон. Мегор Жестокия го наричали и „родоубиец“ също така, макар че да се каже едното или другото в негово присъствие означавало смърт.
В Староград старият Върховен септон умрял и на негово място издигнали друг. Макар да не изрекъл нито дума срещу краля и неговите кралици, враждата между крал Мегор и Вярата продължила. Стотици Бедни братя били заловени и убити и скалповете им били донесени на кралските хора за наградата, но още хиляди продължавали да бродят из горите, покрай плетовете и из дивите места на Седемте кралства, като кълнели Таргариените с всеки свой дъх. Една такава банда дори короновала свой Върховен септон, в лицето на един брадат звяр на име септон Месечина. И малко Синове на Воина все още останали, водени от сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете. Извън закона и осъден, орденът вече нямал силата да се противопостави на кралските хора в открита битка, тъй че Червеното псе ги пращал предрешени като странстващи рицари да залавят и избиват лоялисти на Таргариен и „предатели на Вярата“. Първата им жертва бил сир Морган Хайтауър, доскоро от техния орден, посечен и изкормен на пътя за Хонихолт. Старият лорд Мериуедър бил следващият, който загинал, последван от сина и наследника на лорд Пийки, престарелия баща на Давос Дарклин и дори Джон Хог Слепия. Макар наградата за главата на Син на Воина да била златен дракон, простолюдието и селяците на кралството ги криели и защитавали, понеже помнели какви са били.