Като последица от кръвопролитието, хората започнали да казват, че Харънхъл бил прокълнат, защото всеки лордски дом, който го държал, бил стигнал до лош и кървав край. При все това мнозина амбициозни хора на краля ламтели за могъщото седалище на Харън Черния, с неговите просторни и плодородни земи, толкова много, че на крал Мегор до гуша му дошло от попълзновенията им и постановил, че Харънхъл ще принадлежи на най-силния от тях. Заради това двайсет и трима рицари от кралското домакинство се били с меч, боздуган и пика сред плувналите в кръв улици на градчето на лорд Хароуей. Сир Уолтън Тауърс излязъл победител и Мегор го обявил за лорд на Харънхъл, но груповият бой бил свиреп и сир Уолтън не живял достатъчно дълго, за да се порадва на лордството си, защото умрял от раните си след две седмици. Харънхъл преминал към най-големия му син, макар че владенията му били доста смалени, тъй като кралят дарил града на лорд Хароуей на лорд Алтон Бътъруел, а останалите владения на Хароуей на лорд Дарнхолд Дари.
Когато най-сетне Мегор се завърнал в Кралски чертог, за да седне отново на Железния трон, го посрещнала новината, че майка му, кралица Висения, е умряла. Нещо повече, в бъркотията, последвала смъртта на Вдовстващата кралица, кралица Алиса и децата ѝ успели да избягат от Драконов камък с драконите Вермитор и Среброкрил… накъде, никой не можел да каже. Стигнали дори дотам, че да откраднат Тъмна сестра в бягството си.
Негова милост заповядал тялото на майка му да бъде изгорено, а костите и пепелта ѝ погребани до тези на Завоевателя. После пратил Кралската си гвардия да задържи скуайъра му принц Визерис.
— Оковете го в черна килия и го разпитайте сурово — заповядал Мегор. — Питайте го къде е отишла майка му.
— Може и да не знае — възразил сир Оуен Буш, рицар от Кралската гвардия на Мегор.
— Тогава да умре — последвал прословутият отговор на краля. — Може би кучката ще се появи за погребението му.
Принц Визерис не знаел къде е отишла майка му, дори и когато Тиана от Пентос го засипала с тъмните си изкуства. След девет дни разпитване умрял. Тялото му било оставено във вътрешния двор на Червената цитадела за две седмици, по заповед на краля.
— Нека майка му дойде да си го вземе — казал Мегор.
Но кралица Алиса така и не се появила и накрая Негова милост предал племенника си на огъня. Принцът бил на петнайсет години, когато го убили, и бил много обичан и от простолюдието, и от лордовете. Кралството плакало за него.
През 45 г. СЗ строителството на Червената цитадела най-сетне приключило. Крал Мегор отпразнувал завършването ѝ, като устроил пир за строителите и работниците, трудили се на замъка, пратил им фургони, пълни със силно вино и вкусни меса, и курви от най-хубавите бардаци на града. Веселбите продължили три дни. След това кралските рицари нахлули и изклали всички работници, за да не може никой от тях да разкрие тайните на Червената цитадела. Костите им били погребани под замъка, който те били построили.
Скоро след довършването на замъка кралица Серайз била поразена от внезапна болест и починала. Из двора тръгнал слух, че Нейна милост е обидила краля със свадливо подмятане, тъй че той заповядал на сир Оуен да ѝ отреже езика. Според приказката кралицата се съпротивлявала, ножът на сир Оуен се хлъзнал и гърлото на кралицата било прерязано. Макар изобщо да не е доказано, мнозина вярвали на тази версия по онова време; днес обаче повечето майстери са убедени, че е клевета, съчинена от врагове на краля, за да очерни още повече славата му. Каквато и да е истината, смъртта на първата му съпруга оставила Мегор само с една кралица, чернокосата, черна и в сърцето си жена от Пентос Тиана, господарка на паяците, която всички мразели и от която се страхували всички.
Едва бил поставен последният камък на Червената цитадела, когато Мегор заповядал руините на Септата на Възпоминанието да бъдат разчистени от върха на Хълма на Ренис, а с тях и костите и пепелта на Синовете на Воина, загинали там. На тяхно място, постановил той, щяла да бъде издигната голяма „конюшня за дракони“, леговище достойно за Балерион, Вхагар и потомството им. Така започнал строежът на Драконовата яма. Може би не е изненадващо, че се оказало трудно да се намерят строители, зидари и работници, които да се трудят на проекта. Толкова много мъже избягали, че накрая кралят се оказал принуден да използва затворници от градските тъмници като работна сила, под надзора на строители, докарани от Мир и Волантис.
Към края на 45 г. СЗ крал Мегор отново излязъл на полето, за да продължи войната си срещу разбойническите останки от Войнстващата вяра, като оставил кралица Тиана да управлява Кралски чертог заедно с новата Ръка, лорд Едуел Селтигар. В големия лес южно от Черната вода силите на краля изловили десетки Бедни братя, намерили убежище там, като мнозина от тях пратили на Вала и избесили онези, които отказали да облекат черното. Водачката им, известна като Джейни Пур Пъпчивата, продължавала да убягва на краля, докато накрая не била предадена от трима от привържениците ѝ, които получили опрощение и рицарство за награда.