След смъртта на съпруга ѝ и бягството ѝ на Светлия остров Рена Таргариен се задействала бързо да опази дъщерите си. Ако принц Егон наистина бил крал, по закон най-голямата му дъщеря, Ерея, ставала негова наследничка и можела следователно да претендира, че е законната кралица на Седемте кралства… но Ерея и сестра ѝ Рела били едва на годинка и Рена знаела, че да огласи такива претенции било равносилно да ги осъди на смърт. Наместо това тя боядисала косите им, променила имената им и ги пратила далече от себе си, като ги доверила на определени силни съюзници, които щели да се погрижат децата да бъдат осиновени в добри домове и от достойни хора, които нямало да имат никаква представа за истинската им самоличност. Дори майка им не трябвало да знае къде отиват момичетата, настояла принцесата; това, което не знаела, не можела да разкрие, дори и под изтезание.
Такова бягство не било възможно за самата Рена Таргариен. Макар да можела да смени името си, да боядиса косата си и да се предреши в дрипите на кръчмарска слугиня или в халата на септа, нямало как да се скрие драконът ѝ. Сънеплам била тъничка светлосиня драконка със сребристи петна, която вече била снесла две яйца за мътене, а Рена я яздела още от дванайсетгодишна.
Драконите не били лесни за криене. Така че двете с принцесата отишли колкото може по-далече от Мегор, на Светлия остров, където Марк Фарман ѝ предложил гостоприемството на Светлия замък, с неговите бели кули, издигащи се високо над Морето на залеза. И там отдъхвала в четене, молитва и чудене колко още ѝ е дадено преди чичо ѝ да я повика. Рена изобщо не се съмнявала, че щял да го стори, казала тя след това; въпросът било кога, а не дали.
Повикването дошло по-скоро, отколкото щяло да ѝ хареса, макар и не толкова скоро, колкото може да се е опасявала. За непокорство не можело и дума да става. Това само щяло да доведе краля на Светлия остров с Балерион. Рена се била привързала към лорд Фарман и още повече към втория му син, Андроу. Нямало да се отплати за добрината им с огън и кръв. Яхнала Сънеплам и отлетяла до Червената цитадела, където научила, че трябвало да се омъжи за чичо си, убиеца на съпруга ѝ. А там също така Рена се срещнала с другарките си невести, защото това щяло да бъде троен брак.
Лейди Джейни от дома Уестърлинг била женена за Алин Тарбек, който умрял с принц Егон в Битката под Окото на боговете. Няколко месеца по-късно тя дала на покойния си съпруг посмъртно син. Висока и стройна, с дълга кафява коса, лейди Джейни била ухажвана от един по-млад син на лорда на Скалата на Кастърли, когато Мегор я повикал, но това не означавало нищо за краля.
По-смущаващ бил случаят с лейди Елинор от дома Костейн, съпругата на сир Тео Болинг, оземлен рицар, който се сражавал за краля в последната му кампания срещу Бедните братя. Макар и само на деветнайсет, лейди Елинор вече била дала на Болинг трима сина, когато погледът на краля се спрял на нея. Най-малкото момче все още било на гърдата ѝ, когато сир Тео бил арестуван от Кралската гвардия и обвинен в заговорничество с кралица Алиса да убие краля и да постави момчето Джеерис на Железния трон. Макар Болинг да настоявал, че е невинен, го намерили за виновен и го обезглавили същия ден. Крал Мегор дал на вдовицата седем дни за траур, в почит към боговете, след което я повикал, за да ѝ каже, че ще се оженят.
В градчето Каменна септа септон Месечина осъдил брачните планове на крал Мегор и стотици граждани го аплодирали бурно, но малцина други посмели да вдигнат глас против Негова милост. Върховният септон се качил на кораб в Староград и отплавал за Кралски чертог, за да извърши сватбените ритуали. В един топъл пролетен ден през 47 г. След Завоеванието Мегор Таргариен взел три съпруги във вътрешния двор на Червената цитадела. Макар всяка от новите му кралици да била облечена и загърната в цветовете на бащиния си дом, хората на Кралски чертог ги нарекли Черните невести, защото и трите били вдовици.
Присъствието на сина на лейди Джейни и трите момчета на лейди Елинор на бракосъчетанието гарантирало, че те щели да изиграят ролите си в церемонията, но мнозина очаквали някаква проява на непокорство от страна на принцеса Рена. Но тези надежди бързо повехнали, когато се появила кралица Тиана, придружена от две млади момичета със сребриста коса и лилави очи, облечени в червеното и черното на дома Таргариен.
— Глупаво беше да мислиш, че можеш да ги скриеш от мен — казала Тиана на принцесата.
Рена свела глава и изрекла клетвите си с глас, студен като лед.
Много чудати и противоречиви истории са разказани за последвалата нощ, а след отминаването на толкова много години е трудно да се отдели истината от легендите. Дали трите Черни невести са споделили едно ложе, както твърдят някои? Едва ли. Дали Негова милост е посетил и трите жени през нощта и е консумирал и трите съюза? Може би. Дали принцеса Рена се е опитала да убие краля с кама, скрита под възглавниците ѝ, както твърдяла по-късно? Дали Елинор Костейн е надраскала гърба на краля на кървави ивици, докато са се сношавали? Дали Джейни Уестърлинг е изпила отварата за плодовитост, която кралица Тиана уж ѝ донесла, или я е хвърлила в лицето на по-старата жена? Дали такава отвара изобщо е била приготвена или предложена? Първото описание на това се е появило чак при царуването на крал Джеерис, двайсет години след като и двете жени били мъртви.