Знаем следното. Като последица от сватбата, Мегор обявил дъщерята на Рена Ерея за своя законна наследница „докато боговете ме дарят със син“, като изпратил близначката ѝ, Рела, в Староград, за да бъде издигната в септа. Племенникът му Джеерис, законният му наследник според всички закони на Седемте кралства, бил изрично лишен от наследство със същия декрет. Синът на кралица Джейни бил утвърден за лорд на Тарбек Хол и пратен в Скалата на Кастърли, за да бъде отгледан като повереник на Лиман Ланистър. По-големите момчета на кралица Елинор били просто изгонени, едното в Орлово гнездо, другото в Планински рай. Най-малкото бебе на кралицата било дадено на кърмачка, тъй като кралят намирал кърменето на кралицата за досадно.
Половин година по-късно Едуел Селтигар, Ръката на краля, обявил, че кралица Джейни е с дете. Коремът ѝ едва започнал да се издува, когато самият крал разкрил, че кралица Елинор също била бременна. Мегор обсипал двете жени с дарове и почести и дарил нови земи и служби на бащите им, братята и чичовците им, но радостта му се оказала краткотрайна. Три месеца преди да ѝ дойде срокът, кралица Джейни била съборена на легло от внезапен пристъп на родилни болки и родила мъртво дете, също толкова чудовищно, колкото роденото от Алис Хароуей, същество без крака и ръце, и с мъжки и женски гениталии. Майката не преживяла дълго детето.
Мегор бил прокълнат, казвали някои. Убил племенника си, вдигнал война срещу Вярата и Върховния септон, опълчил се на боговете, извършвал убийства и кръвосмешение, прелюбодейство и изнасилване. Интимните му части били отровени, семето му пълно с червеи, боговете никога нямало да го дарят с жив син. Или така поне гласяла мълвата. Самият Мегор се спрял на друго обяснение и пратил сир Оуен Буш и сир Маладон Муур да заловят кралица Тиана и да я докарат в тъмниците. Там пентошката кралица направила пълно самопризнание още докато кралските инквизитори подреждали инструментите си: отровила била детето на Джейни Уестърлинг в утробата, също както направила с това на Алис Хароуей. Същото щяло да бъде и с детето на Елинор Костейн, така заявила.
Казват, че кралят я убил лично, като изтръгнал сърцето ѝ и го дал на кучетата си. Но дори в смъртта си, Тиана от Кулата получила своето отмъщение, защото станало точно така, както била казала. Луната направила кръг, и още един, и посред тъмната нощ кралица Елинор също родила уродливо мъртво дете, безоко момче, родено със зачатъчни криле.
Това било през 48-мата година След Завоеванието, шестата година от царуването на крал Мегор и последната година от живота му. Вече никой в Седемте кралства не се съмнявал, че кралят е прокълнат. Колкото и поддръжници все още да му оставали, започнали да се стапят, изпарявали се като роса под утринното слънце. До Кралски чертог дошла вест, че сир Джофри Догет го видели да влиза в Речен пад, не като пленник, а като гост на лорд Тъли. Септон Месечина отново се появил, начело на хиляди Верни в поход през Предела към Староград, с обявеното намерение да спипа за брадата Блюдолизеца в Звездната септа и да настои той да осъди „Изчадието на Железния трон“ и да вдигне забраната си върху военните ордени. Когато лорд Оукхарт и лорд Роуан се явили пред него със събраните си войници, дошли не за да нападнат Месечината, а да се присъединят към него. Лорд Селтигар се оттеглил като Ръка на краля и се върнал в седалището си на острова Птичи нокът. Донесения от Дорнските гранични земи намеквали, че дорнците се събират в проходите и се подготвят да нахлуят във владението.
Най-тежкият удар дошъл от Бурен край. Там на бреговете на залива Коработрошача лорд Рогар Баратеон провъзгласил младия Джеерис Таргариен за истинския и законен крал на андалите, на ройнарите и на Първите хора, а принц Джеерис обявил лорд Рогар за Защитник на Владението и Ръка на краля. Майката на принца кралица Алиса и неговата сестра Алисан стояли редом до него, когато Джеерис измъкнал от ножницата Тъмна сестра и се заклел да сложи край на узурпацията на своя чичо. Сто знаменни лордове и рицари на Бурните земи приветствали прокламацията. Принц Джеерис бил четиринайсетгодишен, когато поискал трона; чаровен младеж, опитен с пика и дълъг лък, и надарен ездач. Нещо повече, яздел огромен златистокафяв дракон, наречен Вермитор, а сестра му Алисан, дванайсетгодишна девица, яздела своя дракон, Среброкрил.