— Мегор има само един дракон — казал лорд Рогар на лордовете на Бурните земи. — Нашият принц има два.
И скоро станали три. Когато до Червената цитадела стигнала вестта, че Джеерис събира силите си в Бурен край, Рена Таргариен яхнала Сънеплам и отлетяла да се присъедини към него, като изоставила чичо си, за когото била принудена да се омъжи. Взела дъщеря си Ерея… и Блекфайър, откраднат от ножницата на самия крал, докато той спял.
Реакцията на крал Мегор била мудна и объркана. Той заповядал на Великия майстер да изпрати гарваните си, като призовал всички свои верни лордове и знаменосци да се съберат при Кралски чертог, само че разбрал, че Бенифер е взел кораб за Пентос. Като научил, че принцеса Ерея я няма, пратил ездач до Староград да поиска главата на близначката ѝ Рела, за да накаже майка им за измяната ѝ, но лорд Хайтауър пленил пратеника му. Двама от Кралската му гвардия една нощ изчезнали — минали на страната на Джеерис, а сир Оуен Буш го намерили мъртъв пред един бардак, с члена му натикан в устата.
Лорд Веларион на Дрифтмарк бил сред първите, обявили се на страната на Джеерис. Тъй като Веларионите били традиционните адмирали на владението, една утрин Мегор се събудил и разбрал, че е загубил цялата кралска флота. Тирелите на Планински рай го последвали, с цялата мощ на Предела. Хайтауър от Староград, Редвин от Арбор, Ланистърите на Скалата на Кастърли, Арините на Орлово гнездо, Ройс от Писан камък — всички един по един излезли срещу краля.
В Кралски чертог двайсетина по-дребни лордове се събрали по заповед на Мегор, сред които лорд Дарклин от Дъскъндейл, лорд Масей от Стоунденс, лорд Тауърс от Харънхъл, лорд Стонтън от Врански приют, лорд Бар Емън от Остри нос, лорд Бъкуел от Еленови рога, лордовете Росби, Стоукуорт, Хейфорд, Харт, Бърн, Ролингфорд, Байуотър и Малъри. Но те всички командвали едва четири хиляди души и само един на десет от тях бил рицар.
Мегор ги събрал една нощ в Червената цитадела, за да обсъдят плана му за битка. Когато видели колко малко са и разбрали, че никой от великите лордове няма да дойде на тяхна страна, мнозина се обезсърчили, а лорд Хейфорд стигнал дотам да подкани Негова милост да абдикира и да облече черното. Негова милост заповядал да обезглавят Хейфорд и продължил военния съвет с главата на негово благородие набита на пика зад Железния трон. Целия ден лордовете съставяли планове, чак до късно през нощта. Било часът на вълка, когато Мегор най-сетне им разрешил да напуснат. Кралят останал след тях, умислен на Железния трон, докато напускали. Лорд Тауърс и лорд Росби били последните, които видели Негова милост.
Часове по-късно, на разсъмване, последната от кралиците на Мегор дошла да го потърси. Кралица Елинор го намерила все още на Железния трон, блед и мъртъв, с халата му прогизнал от кръв. Ръцете му били разрязани от китка до лакът на ръбатите шипове, а друго острие минало през врата му и се показвало под брадичката.
Мнозина до ден-днешен вярват, че самият Железен трон го е убил. Мегор бил жив, когато Росби и Тауърс напуснали тронната зала, твърдели те, а пазачите на вратите се кълнели, че никой не е влизал след това, докато кралица Елинор не направила откритието си. Някои казват, че самата кралица го е притиснала на онези шипове и остриета, за да отмъсти за убийството на първия си съпруг. Кралската гвардия може да е извършила деянието, макар че за това е трябвало да действат съгласувано, тъй като имало по двама рицари на пост на всяка врата. Би могло също да е било неизвестно лице или лица, влезли и напуснали тронната зала през някой скрит проход. Червената цитадела има своите тайни, известни само на мъртвите. Възможно е също така кралят да е изпитал отчаяние в тъмните часове на нощта и сам да е отнел живота си, извивайки остриетата колкото трябва и прерязвайки вените си, за да си спести поражението и позора, които със сигурност го очаквали.
Царуването на крал Мегор Първи Таргариен, известен в историята и легендите като Мегор Жестокия, продължило шест години и шейсет и шест дни. Трупът му бил изгорен в двора на Червената цитадела, а прахта му погребана след това на Драконов камък до тази на майка му. Умрял бездетен и не оставил наследник от своята плът.