От принц в крал
Въздигането на Джеерис I
Джеерис I Таргариен се възкачил на Железния трон през 48 г. СЗ на четиринайсетгодишна възраст и щял да управлява Седемте кралства през следващите петдесет и пет години до своята смърт поради естествени причини през 103 г. СЗ. През последните години от царуването си и през царуването на неговия наследник бил наричан Стария крал, по очевидни причини, но бил млад и енергичен мъж много по-дълго, отколкото бил състарен и немощен, и мнозина сериозни учени говорят за него почтително като за Помирителя. Архимайстер Умберт, писал столетие по-късно, е изказал прословутото твърдение, че Егон Дракона и сестрите му са завоювали Седемте кралства (шест от тях поне), но тъкмо Джеерис Помирителя наистина ги направил едно.
Задачата му не била лесна, тъй като непосредствените му предшественици развалили много от онова, което Завоевателя съградил, Енис поради слабост и нерешителност, Мегор с неговата кръвожадност и жестокост. Владението, което наследил Джеерис, било разорено, разкъсано от войни, беззаконно и раздирано от вражди и недоверие, докато самият нов крал бил още младо момче, без никакъв опит в управлението.
Дори претенцията му към Железния трон не била съвсем неоспорима. Въпреки че Джеерис бил единственият оцелял син на крал Енис I, по-големият му брат Егон имал претенции за трона преди него. Егон Некоронования умрял в Битката под Окото на боговете, докато се опитвал да детронира своя чичо Мегор, но не и преди да вземе за съпруга сестра си Рена и да стане баща на две дъщери, близначките Ерея и Рела. Ако Мегор Жестокия бил смятан само за узурпатор без право да управлява, твърдели някои майстери, тогава принц Егон бил истинският крал, а наследството му по право трябвало да премине към по-голямата му дъщеря, Ерея, а не към по-младия му брат.
Полът на близначките натежал срещу тях обаче, както и възрастта им; момичетата били само на шест при смъртта на Мегор. Освен това описания, оставени ни от съвременници, намекват, че принцеса Ерея е била плахо дете като малка, много податлива на плач и подмокряне в креватчето, докато Рела, по-дръзката и по-силната от двете, била послушница на служба в Звездната септа и обещана на Вярата. Никоя от двете не изглеждала да има заложби за кралица; собствената им майка, кралица Рена, признала това, когато се съгласила, че короната трябва да иде при нейния брат Джеерис вместо при дъщерите ѝ.
Някои намеквали, че самата Рена може би имала най-силната претенция за короната, като първородното дете на крал Енис и кралица Алиса. Имало дори такива, които шушнели, че тъкмо кралица Рена успяла по някакъв начин да освободи владението от Мегор Жестокия, макар че как точно е могла да уреди смъртта му, след като избягала от Кралски чертог на своя дракон, Сънеплам, така и не било установено успешно. Полът ѝ говорел против нея обаче. „Това не е Дорн — заявил лорд Рогар Баратеон, когато му казали за тази идея. — И Рена не е Нимерия.“ Нещо повече, дваж овдовялата кралица била намразила Кралски чертог и двора и искала само да се върне на Светлия остров, където била намерила малко спокойствие, преди чичо ѝ да я направи една от своите Черни невести.
Принц Джеерис все още бил на година и половина до пълнолетието си, когато се възкачил на Железния трон. Поради това било решено неговата майка, Вдовстващата кралица Алиса, да действа като регент от негово име, докато лорд Рогар служел като негова Ръка и Защитник на владението. Нека да не се мисли обаче, че Джеерис е бил само марионетка. Още от самото начало момчето крал настояло да има глас във всички решения, взимани от негово име.
Още докато тленните останки на Мегор I Таргариен догаряли на погребалната клада, младият му наследник се изправил пред първия си съдбовен избор: как да се справи с останалите поддръжници на чичо си. Когато намерили Мегор мъртъв на Железния трон, повечето велики домове на владението и много по-дребни лордове вече го били изоставили… но повече не е всички. Много от онези, чиито земи и замъци били близо до Кралски чертог и земите на Короната, останали с Мегор до самия час на смъртта му, сред които лордовете Росби и Тауърс, последните мъже, видели краля жив. Други, които се стекли под знамената му, били лордовете Стоукуорт, Масей, Харти, Байуотър, Дарклин, Ролингфорд, Малъри, Бар Емън, Бърч, Стонтън и Бъкуел.
В хаоса, който последвал откриването на мъртвия Мегор, лорд Росби изпил чаша бучиниш, за да се събере със своя крал в смъртта. Бъкуел и Ролингфорд взели кораб за Пентос, докато повечето други избягали в замъците и укрепленията си. Само Дарклин и Стонтън имали куража да останат с лорд Тауърс, за да предадат Червената цитадела, когато принц Джеерис и сестрите му, Рена и Алисан, се спуснали над замъка, яхнали драконите си. Дворцовите хроники ни казват, че когато младият принц се смъкнал от гърба на Вермитор, тези „трима верни лордове“ прегънали колене пред него да положат мечовете си в нозете му и го поздравили като крал.