— Късно идвате за пира — казал им според мълвата принц Джеерис, макар и с кротък тон, — а същите тези мечове помогнаха да бъде убит моят брат Егон под Окото на боговете.
По негова заповед тримата веднага били оковани, макар че някои от свитата на принца призовали да бъдат екзекутирани на място. В черните килии към тях скоро се присъединили Кралското правосъдие, Лорд-изповедникът, Главният тъмничар, Командирът на Градската стража и четиримата рицари от Кралската гвардия, които били останали до крал Мегор.
Две седмици по-късно лорд Рогар Баратеон и кралица Алиса пристигнали в Кралски чертог с воинството си и още стотици били задържани и затворени. Било то рицари, скуайъри, стюарди, септони или слуги, обвинението срещу тях било едно и също: обвинени били в това, че подпомогнали и съучаствали на Мегор Таргариен в узурпирането на Железния трон и във всичките последвали престъпления, жестокости и безпорядък. Дори жени не били освободени; дамите от благородно потекло, които придружавали Черните невести, също били арестувани, заедно с двайсетина уличници, посочени като курви на Мегор.
След като тъмниците на Червената цитадела се напълнили до пръсване, възникнал въпросът какво да се прави със затворниците. Ако Мегор бил смятан за узурпатор, тогава цялото му царуване било незаконно и онези, които го подкрепяли, били виновни в измяна и трябвало на всяка цена да бъдат наказани със смърт. За това настоявала кралица Алиса. Вдовстващата кралица била изгубила двама сина поради жестокостта на Мегор и нямала намерение да удостои хората, изпълнили повеленията му, дори с достойнството на съдебен процес.
— Когато момчето ми Визерис беше изтезавано и убито, тези хора мълчаха и не изрекоха нито дума против — казала тя. — Защо трябва да ги слушаме сега?
На нейния гняв се противопоставил лорд Рогар Баратеон, Ръка на краля и Защитник на владението. Макар да се съгласил, че хората на Мегор определено заслужават наказание, негово благородие изтъкнал, че ако пленниците бъдат екзекутирани, останалите лоялисти на узурпатора няма да са склонни да се подчинят. И той нямало да има друг избор, освен да тръгне срещу замъците им един по един и да измъкне всеки от тях от твърдината му със стомана и огън.
— Може да се направи, но на каква цена? — попитал той. — Ще е кървава работа, която може да вкорави безброй сърца срещу нас.
Нека хората на Мегор се изправят на съд и признаят измяната си, настоял Защитникът. Признатите за виновни в най-лошите престъпления може да бъдат осъдени на смърт; за останалите — нека предложат заложници като гаранция за бъдещата си лоялност и да предадат част от земите и замъците си.
Благоразумието в подхода на лорд Рогар било ясно за повечето други поддръжници на младия крал, но възгледите му нямало да се наложат, ако самият Джеерис не взел нещата в свои ръце. Макар и само на четиринайсет, момчето крал доказало от самото начало, че няма да се примири да седи покорно, докато други управляват от негово име. Със своя майстер, сестра си Алисан и няколко млади рицари Джеерис се качил на Железния трон и призовал лордовете си да го изслушат.
— Няма да има никакви процеси, никакви изтезания и никакви екзекуции — заявил той. — Владението трябва да види, че аз не съм чичо ми. Няма да започна царуването си окъпан в кръв. Някои дойдоха под знамената ми рано, някои — късно. Нека останалите дойдат сега.
Джеерис все още не бил нито коронован, нито помазан, и все още не бил навършил пълнолетие; изявлението му следователно нямало никаква законова сила, нито имал властта да се наложи над своя съвет и регент. Но такава била силата на думите му и решимостта, която показал, както седял и ги изгледал всички от Железния трон, че лордовете Баратеон и Веларион веднага дали на принца поддръжката си и останалите скоро ги последвали. Само сестра му Рена дръзнала да му каже „не“.
— Ще те поздравят, когато короната бъде поставена на главата ти — казала тя, — както някога поздравиха нашия чичо и преди него — баща ни.
В крайна сметка въпросът останал да се реши от регента… а макар кралица Алиса да желаела възмездие заради себе си, не поискала да тръгне срещу желанията на сина си.
— Би го направило да изглежда слаб — съобщава се, че казала на лорд Рогар, — а той не трябва никога да изглежда слаб. Това беше провалът на баща му.