И така повечето от хората на Мегор били пощадени.
През следващите дни тъмниците на Кралски чертог били опразнени. След като им дали храна, пиене и чисто одеяние, пленниците били въвеждани в тронната зала по седмина наведнъж. Там, пред очите на богове и хора, те отхвърляли васалната си вярност към Мегор и се заклевали на неговия племенник Джеерис, падали на колене, след което младият крал им заповядвал да станат, дарявал ги с опрощението си и възстановявал земите и титлите им. Не бива да се мисли че обвинените се измъкнали без наказание обаче. Лордове, както и рицари, били принудени да изпратят по един син в двора, та младежите да служат на краля и да стоят като заложници; от ония, които нямали синове, била поискана дъщеря. Най-богатите от лордовете на Мегор отстъпили и част от земите си също тъй, между които Тауърс, Дарклин и Стонтън. Други изкупили опрощението си със злато.
Царската милост не се разпростряла над всички. Палачът на Мегор, тъмничарите и изповедниците били признати за виновни в съучастничество на Тиана от Кулата в изтезаването и смъртта на принц Визерис, който за толкова кратко бил наследник и заложник на Мегор. Главите им били поднесени на кралица Алиса, заедно с ръцете, които те дръзнали да вдигнат срещу кръвта на дракона. Нейна милост заявила, че била „напълно доволна“ от отплатата.
Един друг мъж също загубил главата си: сир Маладон Мур, рицар на Кралската гвардия, който бил обвинен, че е държал Серайз Хайтауър, първата кралица на Мегор, докато неговият Заклет брат сир Оуен Буш ѝ отреже езика, при което заради борбата на Нейна милост острието се хлъзнало и причинило смъртта ѝ. (Сир Маладон, трябва да се отбележи, настоял, че цялата тази история е измислица, и казал, че кралица Серайз е умряла от „опърничавост“. Признал обаче, че е предал Тиана от Кулата в ръцете на крал Мегор и че бил свидетел, когато той я убил, тъй че все едно кръвта на кралицата била по ръцете му.)
Петима от Седемте на Мегор все пак оцелели. Двама от тях, сир Оливер Бракън и сир Реймънд Малъри, изиграли роля в падането на покойния крал, като станали „обърни плащове“ и минали на страната на Джеерис, но момчето крал правилно отбелязало, че по този начин те са нарушили клетвите си да защитават живота на краля със собствения си. „Няма да търпя клетвопрестъпници в двора си“, заявил той. Поради това всичките петима от Кралската гвардия били осъдени на смърт… но по настояване на принцеса Алисан се постигнало съгласие, че може да бъдат пощадени, ако заменят белите си плащове с черни и се включат в Нощния страж. Четирима от петимата приели тази милост и заминали за Вала. Заедно със сир Оливър и сир Реймънд обърни плащовете заминали сир Джон Толет и сир Симънд Крейн.
Петият рицар на Кралската гвардия, сир Харолд Лангуард, настоял за съд чрез битка. Джеерис удовлетворил желанието му и предложил той лично да се изправи срещу сир Харолд в единичен двубой, но кралицата регент се наложила в това. Вместо него един млад рицар от бурните земи бил посочен за поборник на Короната. Сир Джайлс Мориген, избраникът, бил племенник на Дамон Набожния, Великия капитан на Синовете на Воина, който ги водел в техния Съд на Седемте срещу Мегор. Жаден да докаже верността на своя дом към новия крал, сир Джайлс набързо се справил с престарелия сир Харолд и скоро след това бил назначен за Лорд-командир на Кралската гвардия на Джеерис.
Междувременно новината за милостта на принца се разпространила из владението. Един по един останалите привърженици на крал Мегор разпуснали войските си, напуснали замъците си и отпътували до Кралски чертог, за да се закълнат във васална вярност. Някои го направили с неохота, опасявайки се, че Джеерис можело да се окаже слаб и безпомощен като баща си… но тъй като Мегор не оставил наследник от своята плът, нямало приемлив съперник, около когото да се събере съпротива. Дори и най-ревностните привърженици на Мегор били спечелени, след като се срещнали с Джеерис, защото той представлявал всичко, което трябва да е един принц: откровен, щедър и толкова благороден, колкото бил храбър. Великият майстер Бенифер (върнал се наскоро от самоналоженото си изгнание в Пентос) е написал, че той бил „образован като майстер и благочестив като септон“, и макар част от това да може да се приеме като ласкателство, в думите имало и истина. Дори за майка му кралица Алиса се съобщава, че наричала Джеерис „най-добрият от тримата ми синове“.
Не бива да се мисли, че помирението на лордовете е донесло мир на Вестерос за една нощ. Усилията на крал Мегор да изкорени Бедните братя и Синовете на Воина настроило много благочестиви мъже и жени против него и против дома Таргариен. Макар той да събрал главите на стотици Звезди и Мечове, други стотици останали и десетки хиляди дребни владетели, оземлени рицари и простолюдие ги приютявали, хранели ги и им предлагали помощ и утеха където могли. Силас Дрипавия и Денис Хромия командвали скитнически банди на Бедни братя, които идвали и си отивали като призраци, изчезвали в зеления лес, щом бъдели застрашени. Северно от Златния зъб Червеното псе на Хълмовете, сир Джофри Догет, се местел между западните земи и речните земи както му скимнело, с подкрепата и мълчаливото съгласие на лейди Лусинда, благочестивата съпруга на лорда на Речен пад. Сир Джофри, който си присвоил мантията на Великия капитан на Синовете на Воина, бил обявил намерението си да възстанови гордия някога орден до прежната му слава и набирал рицари под знамената му.