— Покори се сега — почнал Егон — и можеш да останеш като лорд на Железните острови. Покори се сега и синовете ти ще живеят, за да властват след теб. Имам осем хиляди мъже пред стените ти.
— Какво има извън стените ми не ме засяга — отвърнал Харън. — Тези стени са здрави и дебели.
— Но не са толкова високи, че да задържат дракони. Драконите летят.
— Строих с камък — рекъл Харън. — Камъкът не гори.
На което Егон заявил:
— Когато слънцето залезе, родословието ти ще свърши.
Казват, че Харън плюл на това и се върнал в замъка си. Щом се прибрал вътре, пратил всички свои мъже на стените, въоръжени с копия, лъкове и арбалети, като обещал земи и богатства на онзи от тях, който може да свали дракона.
— Да имах дъщеря, драконоубиецът можеше и ръката ѝ да поиска — заявил Харън Черния. — Но ще му дам една от дъщерите на Тъли, или и трите, ако иска. Или може да вземе някоя от котилото на Блекууд, или на Стронг, или всяко момиче, родено от тези предатели на Тризъбеца, тези лордове на жълта кал.
После Харън Черния се върнал в кулата си, обкръжен от домашната си гвардия, за да вечеря с останалите си синове.
Щом сетната светлина погаснала, мъжете на Харън Черния се взрели в трупащия се мрак, стиснали копията и арбалетите си. След като не се появил никакъв дракон, някои може да са помислили, че заплахите на Егон са празна работа. Но Егон Таргариен отвел Балерион нависоко, през облаците, нагоре и нагоре, докато драконът бил не по-голям от муха пред лунния диск. Чак тогава се спуснал той, сред самите стени на замъка. На крила черни като катран, Балерион се гмурнал в нощта, а когато великите кули на Харънхъл се появили под него, драконът изревал с гняв и ги окъпал в черен огън, прошарен с вихри червено.
Камъкът не гори, похвалил се Харън, но замъкът му не бил направен само от камък. Дърво и вълна, коноп и слама, хляб и осолено телешко и зърно, всичко пламнало. Железните мъже на Харън също не били направени от камък. Обгърнати в дим и пламъци, с писъци, те затичали из дворовете и падали от зъберите, за да издъхнат долу на земята. А дори и камъкът ще се пропука и стопи, ако огънят е достатъчно горещ. Речните лордове извън стените на твърдината по-късно разправяли, че кулите на Харънхъл сияели червени на нощния фон, като пет огромни свещи… и като свещи започнали да се извиват и топят, щом вади разтопен камък потекли по страните им.
Харън и последните му синове умрели в огньовете, погълнали чудовищната му крепост онази нощ. Домът Хоър умрял с него, както и владението Железните острови над речните земи. На следващия ден, извън димящите руини на Харънхъл, крал Егон приел клетва за васална вярност от Едмин Тъли, лорд на Речен пад, и го обявил за Върховен лорд на Тризъбеца. Другите речни лордове също положили васална клетва, на Егон като крал и на Едмин Тъли като техен владетел. Когато пепелищата изстинали достатъчно, за да могат мъжете да влязат безопасно, мечовете на падналите, много от които строшени или разтопени или усукани на ивици стомана от драконовия огън, били събрани и върнати във фургони в укреплението на Егон.
На юг и изток знаменосците на Бурен край се оказали значително по-верни от тези на крал Харън. Аргилак Надменния събрал голяма войска при Бурен край. Седалището на Дърандън представлявало мощна твърдина, голямата ѝ външна стена била дори по-дебела от стените на Харънхъл. Тя също била смятана за непревземаема с щурм. Вестта за края на крал Харън обаче стигнала до ушите на неговия стар враг крал Аргилак. Лордовете Фел и Бъклър, отстъпвайки пред приближаващата се войска (лорд Ерол бил убит), го известили за кралица Ренис и нейния дракон. Старият крал изревал, че не възнамерява да умре като Харън, опечен в собствения си замък като прасенце сукалче с ябълка в устата. Знаел какво е битка и сам щял да реши съдбата си, с меч в ръка. Тъй че Аргилак Надменния препуснал от Бурен край за сетен път, за да срещне вразите си на открито поле.
Приближаването на Краля на Бурята не било изненада за Орис Баратеон и хората му; кралица Ренис, летяща на Мераксес, видяла излизането на Аргилак от Бурен край и могла да даде на Ръката пълно описание на вражеския брой и разположение. Орис заел силна позиция на хълмовете южно от Бронзова порта и се окопал там на висок терен, за да изчака идването на воините от земята на бурите.
Щом войските се доближили, бурните земи доказали верността на името си. Тежък дъжд почнал да вали на заранта, а към пладне обърнал на виеща буря. Лордовете знаменосци на крал Аргилак го подканяли да забави атаката си до следващия ден, с надежда, че дъждът ще отмине, но Бурния крал превъзхождал числено Завоевателите почти две към едно и имал почти четири пъти повече рицари и тежки коне. Гледката със знамената на Таргариен, плющящи прогизнали над собствените му хълмове, го разгневила и изпитаният в битки стар воин не пропуснал да отбележи, че дъждът биел от юг, в лицето на мъжете на Таргариен на хълмовете им. Тъй че Аргилак Надменния дал заповед за атака и почнала битката, известна за историята като Последната буря.