Таргариените загубили по-малко от двеста мъже. Кралица Висения била улучена от стрела в едното рамо, но скоро се възстановила. Докато драконите се угощавали с мъртъвците, Егон заповядал мечовете на избитите да бъдат събрани и пратени надолу по реката.
Лорен Ланистър бил пленен на следващия ден. Кралят на Скалата положил меча и короната си в нозете на Егон, прегънал коляно и се заклел във вярно васалство. А Егон, верен на обещанията си, вдигнал победения си враг на нозе и го утвърдил в земите и лордството му, като го обявил за лорд на Скалата на Кастърли и Страж на Запада. Знаменосците на лорд Лорен последвали примера му, както и много лордове от Предела, които били оцелели от драконовия огън.
Все пак завоеванието на Запада останало непълно, тъй че крал Егон се разделил със сестрите си и веднага тръгнал към Планинския рай, надявайки се да осигури капитулацията му преди някой друг претендент да е успял да го заграби за себе си. Заварил замъка в ръцете на неговия стюард, Харлан Тирел, чиито предци били служили на Градинарите от столетия. Тирел предал ключовете на замъка без съпротива и се заклел в подкрепа на краля завоевател. В награда Егон му дарил Планински рай и всичките негови владения, като го обявил за Страж на Юга и Върховен лорд на Мандър, и му дал господство над всички предишни васали на дома Градинаря.
Намерението на крал Егон било да продължи похода си на юг и да наложи капитулацията на Староград, Арбор и Дорн, но докато бил в Планински рай, до ушите му дошла вест за ново предизвикателство. Торен Старк, крал в Севера, бил прехвърлил Шийката и навлязъл в речните земи, предвождайки армия от диви северняци, трийсетхилядна сила. Егон веднага поел на север да го пресрещне, летял пред армията си на крилете на Балерион, Черното страшилище. Известил и своите две кралици, както и всички лордове и рицари, които били коленичили пред него след Харънхъл и Полето на огъня.
Когато стигнал бреговете на Тризъбеца, Торен Старк заварил воинство веднъж и половина колкото неговото да го чака южно от реката. Речни лордове, западняци, мъже от бурните земи, мъже от Предела… всички били дошли. А над лагера Балерион Мераксес и Вхагар порели небето във все по-големи кръгове.
Съгледвачите на Торен видели развалините на Харънхъл, където лениви червени огньове все още горели под отломките. Кралят на Севера също тъй вече бил чул много описания на Полето на огъня. Знаел, че можело да го очаква същата съдба, ако се опита със сила да прехвърли реката. Някои от лордовете му знаменосци го подканяли въпреки всичко да нападне, като настоявали, че северното юначество ще надделее. Други го подканяли да се оттегли до Рова Кайлин и да се укрепи там на северна земя. Незаконният брат на краля Брандън Сняг предложил да прехвърли сам Тризъбеца под прикритието на тъмнината, за да убие драконите, докато спят.
Крал Торен наистина пратил Брандън Сняг оттатък Тризъбеца. Но той преминал с трима майстери редом с него не да убива, а да преговаря. През цялата нощ си пращали и връщали послания. На другата заран Торен Старк лично прехвърлил Тризъбеца. Там, на южния бряг на Тризъбеца, той коленичил, положил древната корона на Кралете на Зимата в нозете на Егон и се заклел да бъде негов човек. Станал като лорд на Зимен хребет и Страж на Севера, вече не крал. От онзи ден до ден-днешен Торен Старк е запомнен като Краля, който коленичи… но никой северняк не оставил изгорелите си кости до Тризъбеца, а мечовете, които Егон събрал от лорд Старк и васалите му, не били извити, нито стопени или огънати.
Сега Егон Таргариен и неговите кралици се разделили. Егон отново обърнал на юг и поел към Староград, докато двете му сестри яхнали драконите си — Висения за Долината на Арин, а Ренис за Слънчево копие и пустините на Дорн.
Шара Арин била укрепила отбраната си на Града на гларуса, преместила силно воинство до Кървавата порта и утроила размера на гарнизоните си в Камък, Сняг и Небе, крайпътните замъци, които бранели подстъпа към Орлово гнездо. Всички тези защити се оказали безполезни срещу Висения Таргариен, която яхнала жилавите криле на Вхагар над всички тях и кацнала във вътрешния двор на Орлово гнездо. Когато регентката на Долината се втурнала навън да я пресрещне, с дузина гвардейци зад гърба си, заварила Висения с Ронел Арин седнал на коляното ѝ, зяпнал изумен дракона.