— Нещото е още живо! От гърдите му стърчи стрела, но го виждам, че диша. — Книжовника извърна глава към Уиккукракръм. — Мисля, че трябва да го спасим.
Перегрин за миг изгуби дар слово и не намери какво да отговори. Той просто зяпна насреща и остана с отворена уста. Цитаделата на Фленсерската клика, разпростряла мрежите си по цял свят, беше само на няколко мили северозападно от тях. Фленсериерите контролираха територии десетки мили навътре в сушата, а точно сега двамата с Книжовника бяха обкръжени от тяхната свирепа армия. Книжовника изгуби част от ентусиазма си като видя стъписването на Перегрин, но въпреки това личеше, че говори съвсем сериозно.
— Съгласен съм, че е доста рисковано. Но пък и целият живот си е един риск, нали така? Ти си пилигрим и ще ме разбереш.
— Хм! — Очевидно достойнството му на пилигрим беше поставено на карта. Възпираше го само това, че нито една душа не можеше да оцелее след тотална смърт. Животът на Пилигрима беше изпълнен с множество опасности и заплахи от пълно унищожение. Но пък и той умееше да се пази.
Предложението на Книжовника се оказа най-голямото предизвикателство, с което се бе сблъсквал през живота си досега. Да опознае тези пришълци, да ги направи част от себе си… Изкусителната мисъл за такова сливане замъгли здравия му разум.
— Виж какво — продължи Книжовника, — нищо не ни пречи просто да се спуснем долу и да се смесим с ранените. Успеем ли да минем през полето, ще можем без особен риск отблизо да разгледаме последния от пришълците.
Докато казваше това Джакерамафан вече беше напуснал наблюдателния си пост и търсеше подходяща пътечка, така че онези долу да не забележат силуетите им на върха на хълма. Уиккукракръм се разкъсваше от противоречия. Една от частите му се надигна, за да последва неговия спътник, но другите още се колебаеха. Проклятие, Джакерамафан си беше признал, че е съгледвач. Значи притежаваше находчивостта, която бе присъща на най-интелигентните от жителите на Дългите езера. По всичко личеше, че този приятел е професионалист…
Перегрин огледа грижливо тяхната страна на хълма и долината наоколо. Нямаше и следа от Тайратект, нито пък от някой друг фленсериер. Той се измъкна от своите скривалища и последва съгледвача.
Прикриваха се колкото може по-дълго в плътните сенки на хълмовете, проснали се под лъчите на клонящото на север слънце. Накрая вече нямаше как да не излязат на открито и двамата продължиха, мятайки се от едно прикритие към друго. Точно преди да доближат първия ранен, Книжовника изрече най-страшните думи през този следобед.
— Ей — рече той, — бъди спокоен. Прочел съм всичко, което обяснява как стават тия работи.
Гъмжилото от части, откъснати от цялото, и купищата ранени са гледка, от която дъхът секва, а кръвта се смразява в жилите. Самотни фигури, двойки, тройки, тук-там няколко четворки — те бродеха безцелно, виейки жаловито от време на време. В повечето случаи толкова хора, струпани на малка площ като тази, биха образували хорос. И наистина, на някои места той забеляза сексуална активност, стигаща до оргии. Но повечето още не бяха преодолели ужаса от загубата, за да се върнат отново към нормалните реакции. Уиккукракръм за миг се почуди дали след всичките им приказки и теории фленсериерите няма просто да оставят останките от войската си да се комбинират сами, както намерят за добре. Щяха да се получат доста странни и сакати глутници.
Когато навлезе навътре сред гъмжилото, Перегрин Уиккукракръм усети как собственото му съзнание започва да се замъглява. Ако все пак се насилеше да се концентрира, той би могъл да си спомни кой е всъщност и да се добере до другия край на долината, без да привлече вниманието върху себе си.
Връхлетяха го мисли, завладяващи и неподдаващи се на контрол.
… Жажда за кръв и жестокост…
… искренето на метал в ръката на пришълеца… Болката в гърдите й… Плюенето на кръв, падането…
Лагерът на новобранците и още преди него, моят брат, слят с мен, беше толкова добър… Лорд Стийл каза, че ние сме някакъв величествен експеримент.
Да тичаш, обзет от паника, към някакво чудовище с издължени крайници. Скок, остриетата в лапата. Гърлото на чудовището е прерязано. Кръвта му бликва във висока струя.