За миг болката сякаш стихна и мисълта му се проясни. Схватката не беше направила особено впечатление сред общата врява, воя на оплакваните, безразборните изнасилвания и атаките в пристъп на лудост. Само дето в нея участваха повече части от обикновено и се проля по-голямо количество кръв. Белодрешковците, които се суетяха около летящата къща, обърнаха за миг поглед към тях, но после отново се заеха с отварянето на извънземния кораб.
Книжовника беше приклекнал наблизо и гледаше ужасено. Една част от него пристъпи малко напред, но после отново се отдръпна. Той се бореше със собствените си чувства, колебаейки се дали да се притече на помощ. Перегрин едва не започна да се моли, но сега дори това не беше по силите му. Освен това Книжовника не беше пилигрим и не бе способен да отстъпи доброволно част от себе си.
Внезапно го нападнаха спомени. Ръм се опитваше да систематизира миналото си и да покаже на останалите какво е преживял преди да стане част от цялото. За миг Перегрин се видя да плува из Южно море, а до него беше Ръм още като малко кутре; пробяга споменът за островитянката, която беше родила Ръм, и за глутницата, каквато беше преди това. Обиколи цял свят, преживявайки беднотията и нищетата на тропическите общества, оцелявайки през войната на Равнинните орди… И още — случките, които беше чул да разказват, хитростите, които беше научил, хората, които беше срещнал. Уик Кук Рак Ръм беше славна глутница с ясна мисъл, леко сърце и невероятна способност да подрежда и систематизира спомените си. Това беше и причината толкова дълго време да не нарасне в петорка или шестица. Сега трябваше да заплати най-високата цена за миналото си благополучие.
Ръм въздъхна за последен път и очите му се затвориха за светлината на деня. Пред Уиккукракръм отново падна пелена — внезапно беше лишен от четвъртинката си. Трите останали части трябваше да се опитат да образуват отново едно цяло. Триото стоеше и нервно пристъпваше от крак на крак. Отвсякъде го дебнеше опасност, но то не можеше да я обхване с останките от разума си. Тогава с надежда се присламчи към шесторката, която стоеше наблизо — Джакерамафан? — но онзи го отблъсна. Той хвърли нервен поглед към множеството ранени. Там имаше шанс да попълни целостта си… но можеше и да полудее.
Огромен мъжкар с дълбоки рани по хълбоците беше приклекнал в края на заслепената тълпа. Той улови погледа на тройката и мъчително се запрепъва през полето към нея. Уик, Кук и Рак отстъпиха назад, козината им настръхна от уплаха и възбуда. Издраният беше двойно по-едър от който и да е от тях.
… Къде съм?… А може би съм част от теб… Моля?
Воят му беше изпълнен със спомени, объркани и в по-голямата си част неразбираеми. Спомени за пролята кръв и за военни тренировки. По някаква причина беше уплашен от тези спомени също толкова, колкото и от заобикалящия го ужас. Допря покритата си със засъхнала кръв муцуна до земята и се повлече по корем към тях. Тройката побягна напосоки. Случайните чифтосвания ужасяваха еднакво и трите части. Те продължиха да отстъпват заднишком към откритата равнина. Онзи ги последва, но бавно, все още влачейки се по корем. Кук облиза устни и пристъпи към непознатия. После проточи врат и подуши около гърлото му. Уик и Рак се приближиха от двете му страни.
В един кратък миг те се сляха. Потни, кървави, ранени — съюзът им беше сключен в ада. Тази мисъл сякаш долетя отникъде и проблесна едновременно у четиримата в пристъп на циничен хумор. После хармонията се разпадна и те отново бяха три животни, които ближеха муцуната на четвъртото.
Перегрин огледа долината с нови очи. Беше се разпаднал на съставните си части само за няколко минути. Ранените от Третата атака на пехотата си бяха пак там. Слугите на Фленсер отново бяха претрупани с работа по разтоварването на чуждия кораб. Джакерамафан леко отстъпваше назад, а по лицето му се бореха удивление и ужас. Перегрин наведе глава и изсъска срещу него: