Выбрать главу

Аха, започна се! Един от членовете на охраняващата верига, която срещнаха, прилепи гръб в едно дърво и поиска парола. Уиккукракрана знаеше кодовата дума и те преминаха успешно от другата страна на веригата. Но сега всички нейни членове знаеха до най-малката подробност отличителните им черти. Със сигурност тяхното описание скоро щеше да стигне и до последния воин в пристанищната крепост.

Проклятие! Нямаше изход от това положение. И той реши да изпробва най-безумното си хрумване. Преминаха през още два патрула. Вече подушваше дъха на морето. Накрая излязоха от гората край обграденото с непристъпни скали пристанище. Водата искреше като сребро. Голяма многочленна лодка се люлееше между два кея. Мачтите й приличаха на лес от стройни дървета без листа. Само на миля навътре в морето можеха да зърнат очертанията на Тайния остров. Част от Перегрин пренебрегна тази гледка като позната; останалите обаче застинаха благоговейно. Ето къде била Цитаделата на фленсериерския култ, прострял пипалата си по цялата земя! В тези сурови кули самият Фленсер извършваше своите опити, пишеше есетата си… и кроеше планове как да покори света.

На кейовете имаше само неколцина души. Повечето от тях се грижеха за поддръжката: кърпене на платната, връзване на двойните възли. Те загледаха носилката с нескрито любопитство, но никой не посмя да се приближи. „Значи всичко, което трябва да направим, е да стигнем спокойно до кея, да разсечем виметата на някои от вътрешните лодки и да се ометем.“ Сигурно около кея имаше достатъчно глутници, за да им попречат, а тяхната врява щеше да привлече войските от пристанищната крепост. Беше много чудно, че досега още никой не им е обърнал по-сериозно внимание.

Лодките бяха недодялано копие на южняшката направа. Някои от разликите бяха във външния вид — доктрината на Фленсер забраняваше лодките да се украсяват. Останалите различия се отнасяха до устройството. Тези съдове бяха пригодени да плуват целогодишно, а в добавка служеха и за превозване на войска. Но въпреки непознатото за него устройство, Перегрин вярваше, че ще се справи с управлението, стига да се добере до някоя от тях. Пристъпи към края на кея. Хммм. Гледай ти късмет. Катамаранът, чийто борд опираше каменния пристан най-близо до него, изглеждаше бърз и добре снабден с провизии. Сигурно служеше за патрулиране на дълги разстояния.

— Шшшт, нещо става — Книжовника изви глава към крепостта.

Войниците трескаво се строяваха в параден строй. Дали пък не беше някакъв общ сбор? Петима слуги профучаха пред редиците, а от кулите се чу зов на фанфари. Рана и друг път беше присъствал на подобно нещо, но Перегрин отначало не се довери на спомените му. Как беше възможно…

Над крепостта се развя флаг в червено и жълто. Войниците и работниците на кея мигом се хвърлиха по очи на земята. Перегрин също се просна и изсъска към другия:

— Лягай долу!

— Защо?

— Това е флагът на Фленсер, неговият личен пряпорец!

— Не може да бъде!

Фленсер беше убит в Републиката само преди шест декади. Шайката, която го беше разпокъсала на части, избила и дузина от неговите верни телохранители заедно с най-личните му последователи.

Но засега това си оставаше само версия на Републиканската политическа полиция. Тя твърдеше, че всички тела на Фленсер били открити мъртви.

Горе при крепостта една-единствена глутница премина наперено през редиците на войската и белодрешковците. По раменете й проблесна злато и сребро.

Крайният от членовете на Книжовника се промъкна до ръба на кея и скришом измъкна уреда за наблюдение. След миг прошепна:

— Проклятие… Това е Тайратект!

— Тя е толкова Фленсер, колкото съм и аз — каза Перегрин. Вървяха рамо до рамо с Тайратект през целия път от Ледените зъбери дотук. Беше повече от очевидно, че тя е новообразуван екземпляр и частите й още не се бяха интегрирали помежду си. Изглеждаше някак необщителна и потайна, но това беше естествено при опасностите, които дебнеха наоколо. Перегрин обаче долови, че в нея се таеше инстинктът на убиец… Сега вече се догаждаше откъде идва той. Излиза, че все пак някои от частите на Фленсер бяха успели да се измъкнат от убийците. А те двамата с Книжовника бяха изкарали цели три декади в тяхната компания! При тази мисъл по гърба му полазиха тръпки.

При вратата на крепостта глутницата, наречена Тайратект, се изопна за среща с войниците и слугите. Тя даде знак и звукът на фанфарите прозвуча отново. Новата четвъртина от Перегрин разбра този зов. Беше сигнал за сбор. Той потисна у себе си желанието да му се подчини и да последва останалите, които се повлякоха по корем към крепостта, впили очи в Повелителя. Книжовника се извърна към него и Перегрин кимна в отговор на неизречените думи. Трябваше им чудо и ето, че то се случи, при това с помощта на техните врагове! Книжовника започна бавно да се примъква към края на кея, влачейки носилката от една сянка към друга.