Все още никой не поглеждаше в тяхната посока. За това си имаше причина: Уиккукракрана помнеше добре какво се случва с онези, които дръзваха да не се подчинят на сигнала за сбор.
— Сложи съществото при руля върху десния борд — изшептя той към Джакерамафан. После се изсули от кея и се разпръсна между частите на многочленната лодка. Беше чудесно да се озове отново сред люлеещите се бордове на лодката. Подаде глава да си поеме въздух близо до мястото, където стояха катапултите. Заслуша се за миг в скърцането на гредите и плющенето на въжетата.
Рана обаче не беше моряк и нямаше дори бегла представа за най-важното нещо, което трябваше да свърши най-напред.
— Какво търсиш — долетя високочестотният шепот на Книжовника.
— Отворите на люковете.
Ако изобщо имаше такива, то те по нищо не приличаха на тия от лодките в Южното море.
— А, така ли — небрежно рече Книжовника, — няма проблем. Това са северни скутери. При тях има подвижни панели, зад които се намира съвсем тънък корпус.
Двама от неговата глутница изчезнаха за момент под водата, а после се чу кънтящ звук. Главите се подадоха отново, отърсвайки водата от себе си. Той се ухили изненадано, поразен от собствения си неочакван успех. „Гледай ти, наистина е както пише по книгите!“, сякаш казваше обърканото му изражение.
Уиккукракрана също ги намери. Приличаха на вратите към моряшките каюти, но се отместваха леко, а дървото зад тях можеше лесно да се разсече с бойна брадва. Той задържа една от главите си над водата, наблюдавайки дали не са привлекли нечие внимание, а в същото време сечеше корпуса отдолу.
Най-сетне Перегрин и Книжовника успяха да се промъкнат през редиците на многочленната лодка. Ако това нещо внезапно потънеше под напора на водата, нахлуваща през разбитите на трески люкове, май трудно щяха да освободят някой от катамараните, за да избягат с него.
Опа-лаа. Един от работниците гледаше към тях. Част от него още пълзеше към хълма, но останалите сякаш се канеха да се върнат при кея. Фанфарите обаче отново прозвучаха и той се подчини на техния зов. Въпреки това неговото предупредително скимтене накара и други глави да се обърнат назад.
Вече нямаше време да действат предпазливо. Перегрин се върна при кила на избраната лодка, а през това време Книжовника пробиваше дупки в борда на останалите.
— Плавал ли си някога досега? — попита Перегрин.
Глупав въпрос.
— Амиии, чел съм доста по въпроса.
— Чудесно.
Перегрин го изтика при кила на катамарана.
— Пази пришълеца! Клякай долу и стой, колкото се може по-тихо.
Той би могъл да управлява лодката и сам, но за това трябваше да мобилизира всички свои части и да напрегне жили до скъсване.
Перегрин отдели техните два катамарана от останалите части на многочленната лодка. Дупката, образувала се в общата редица, още не личеше, но той вече виждаше как водата нахлува през кила на останалите части. Обърна пръта, с който се управляваше лодката, използвайки куката в другия му край, за да придърпа съседната част и да прикрие с нея тяхното отделяне от кея. Още пет минути и на това място щяха да останат само редица мачти, стърчащи от водата. Пет минути. Нямаше да успеят за нищо на света… ако не беше сигналът за сбор на фленсериерите. На възвишението войниците се трупаха на групи и сочеха развълнувано надолу към пристанището. Но въпреки това не помръдваха от местата си, защото чакаха заповед от Фленсер-Тайратект. Колко ли време щеше да мине преди някой високопоставен да реши, че дори сигналът за сбор може да бъде пренебрегнат.
Той вдигна платната.
Вятърът подхвана лодката и те се отблъснаха от кея. Перегрин се мяташе от едно място на друго. Дори лишен от Ръм, той пак си спомни вкуса на морската сол по устните и обтягането на въжетата. Можеше да почувства кога да затегне и кога да отпусне рейките и платната, та да улови силата на вятъра.
Фленсериерите вече се спускаха като лавина по стръмния склон към пристанището. Стрелците заеха позиции и във въздуха се вдигна облак стрели. Перегрин смени ъгъла на платната и наклони лодката за ляв завой около единия борд. Книжовника се хвърли напред, за да прикрие тялото на пришълеца. Водата край тях взе да кипи, но само няколко стрели улучиха лодката. Перегрин отново смени ъгъла на платната и катамараните завиха рязко в друга посока. Трябваха им само още няколко секунди, за да се измъкнат от обсега на стрелите. Струпаните на кея войници нададоха вой при вида на онова, което беше останало от многочленната им лодка. Трюмовете вече бяха пълни, а водата наоколо — задръстена от потънали части. Всички катапулти се намираха по палубите на повредените съдове.