Облечените в бяло кучета станаха още по-многобройни. Някои от тях имаха твърде нелепи кръпки в златисто и сребристо по униформите.
Отново повлякоха каручката — този път надолу по някакъв тунел, осветен от факли. Спряха пред масивна врата с две крила, която беше два метра широка, но едва наполовина висока. В средата беше вградена двойка метални триъгълници. По-късно Джефри научи, че те означават число — петнайсет или тридесет и три, в зависимост от това дали се брои с крака или с ноктите на предните лапи. Много, много по-късно Джефри разбра, че неговият пазител е броил с крака, а строителят на замъка — с предни нокти. Ето защо той попадна не в тази стая, в която трябваше да бъде. Незначителната наглед грешка промени историята на цели светове.
Кучетата успяха някак да отворят вратата и вмъкнаха Джефри вътре. После се струпаха около носилката и с муцуните си разхлабиха стегнатите ремъци. Пред погледа му проблеснаха остри като игли зъби. Сега джафкането и съскането станаха много високи. Когато Джефри най-сетне успя да седне, кучетата се оттеглиха — две от тях застанаха край изхода, докато останалите се измъкнаха навън. Накрая вратата хлопна зад тях и цирковият номер приключи.
Джефри дълго стоя втренчен във вратата. Вече знаеше, че това не е циркаджийски фокус. Кучетата явно притежаваха висок интелект. При това по някакъв начин бяха успели да изненадат родителите и сестра му. Но къде всъщност бяха те? Той едва се удържа да не се разплаче отново. Не ги беше виждал, откакто излязоха от кораба. Сигурно са пленени. Най-вероятно са докарани в замъка, но ги държат в отделни килии. Затова трябваше да ги открие по някакъв начин.
Момчето се изправи на крака и залитна — пред очите му причерня за миг. Наоколо все още се усещаше миризма на дим. Но той не му обърна внимание. Време беше да помисли за бягство. Бавно обходи стаята. Помещението му се видя огромно, при това съвсем не приличаше на подземията, за които се разказва в приказките. Таванът беше висок и извит като купол. Дванайсет отвесни цепнатини прорязваха неговата повърхност. През една от тях проникваше слънцето. Светлината образуваше лъч, в който играеха прашинки. Това беше и единственият източник на светлина, но в слънчев ден като днешния беше напълно достатъчен. Точно под купола от четирите ъгъла се подаваха балкончета с ниски парапети. От мястото си момчето можеше да види вратите зад тях. От всеки балкон към пода се спускаха тежки свитъци. Върху тях с много големи букви беше изписано нещо. Пленникът се доближи до стената и усети корава материя под пръстите си. Значи буквите бяха нарисувани! Единственият начин, по който можеше да се заличи написаното, беше да се изчегърта повърхността. Я гледай ти! Също като в древните времена на Нийора, още преди Страумлинските владения! Первазът под свитъците беше от лъскав черен камък. Някой беше използвал парче тебешир, за да рисува върху него. Кучешките фигури бяха неумело изобразени и напомниха на Джефри за несръчните драскулки на хлапетиите в забавачницата.
Момчето изведнъж замръзна, спомняйки си за всички деца, които бяха останали на борда на кораба и по поляната около него. А само преди няколко дни играеха заедно в Главната лаборатория. Тази последна година беше невероятна — едновременно отегчителна и изпълнена с приключения. „Ние сме отвъд Отвъдното и сме дошли тук, за да създадем Бог“, казваше майка му. Когато го изрече за първи път, тя се разсмя. По-късно обаче, щом хората заговореха за това, ставаха все по-унили и уплашени. Последните им часове бяха изпълнени с трескаво напрежение, а преминаването към летаргичен сън вече не бе тренировка, а съвсем истинско. Всичките му приятели бяха затворени в онези охладителни камери. Момчето изхлипа и гласът му отекна в ужасяващата тишина. Нито имаше кой да го чуе, нито кой да му помогне.
След няколко минути Джефри си възвърна самообладанието. Ако кучетата не се опитат да отворят камерите, приятелите му щяха да са в безопасност. Само дано родителите му успееха да убедят кучетата…
В стаята имаше някаква странна мебелировка — ниски маси, скринове и някакви стойки, подобни на гимнастическите приспособления в салоните, изработени от същото светло дърво като вратите. Около най-широката маса бяха пръснати черни възглавници. Върху нея имаше струпани множество свитъци, изпълнени с ръкописни текстове и рисунки.
Момчето извървя цялата дължина на стаята покрай една от стените и прецени, че е около десет метра. В ъгъла, където свършваше каменният под и се срещаха стените, имаше наредени няколко двойки вдлъбнатини, посипани с пясък. Оттам лъхаше странна миризма, по-остра дори от дима наоколо. Явно това беше тоалетната. Джефри се засмя. Ама те наистина бяха кучета!