Выбрать главу

Когато новопристигналият влезе, Стийл се бе поклонил — обичаен жест на учтивост. Гласът обаче накара вътрешностите му да се свият и той машинално се просна по корем на пода. Това беше неговият глас! Значи в тази глутница имаше поне една от частите на истинския Фленсер! Сребърните и златни еполети, личният пряпорец — всичко това можеше да бъде фалшифицирано от всеки фукльо самоубиец… Но Стийл още помнеше държанието и обноските на създателя си. Ето защо идването на този тук беше предизвикало смут и развали дисциплината тази сутрин.

Осветените от слънцето глави изглеждаха безизразни. Но дали му се привиждаше или по устните на онази, която беше в сянка, наистина играеше усмивка?

— Къде са останалите, Стийл? Това, което се случи днес, е най-големият шанс в нашата история.

Стийл се надигна от пода и застана до парапета.

— Сър, най-напред ние с вас трябва да изясним няколко въпроса насаме. Вижда се, че у вас има много от Фленсер, но колко всъщност е то.

Сега онзи вече открито се хилеше, а главите в сянка направо се тресяха от смях.

— Очаквах, че най-доброто от моите творения не ще пропусне този въпрос… Тази сутрин заявих, че съм истинският Фленсер, усъвършенстван само с една-две замени. Истината обаче е… много по-тежка. Знаеш какво стана в Републиката.

Това беше най-великото, но и най-рисковано начинание на Фленсер — да промени цяла една нация. Милиони щяха да загинат, въпреки че на практика щеше да има много повече претопявания, отколкото убийства. Като краен резултат трябваше да се получи първият колектив извън тропиците. При това държавата на Фленсер нямаше да бъде някаква неориентирана и безразборно струпана маса, която се рови в джунглата. Нейните предводители щяха да са по-проницателни, по-съвършени и по-жестоки от която и да е друга глутница, позната в историята.

— Поехме величав риск в името на още по-величава цел. Но аз все пак бях взел предпазни мерки. В редиците ни имаше хиляди, предани до смърт на нашата вяра. Мнозина от тях изобщо не си даваха сметка за истинските ни амбиции и цели, но затова пък бяха верни и жертвоготовни. Каквито и трябваше да бъдат. Държах постоянно няколко глутници близо до себе си. Политическата полиция бе достатъчно прозорлива да използва атентатори срещу мен — последното нещо, което съм очаквал. Аз, който създадох атентаторите! Както и да е, телохранителите ми бяха добре обучени. Когато ни хванаха в капан насред Парламентарния амфитеатър, нападателите избиха по една-две части на всяка от тези специални групи… А аз просто прекратих съществуването си, пръскайки се между трима души — съвсем обикновени и обзети от паника, като така успях да избегна кървавата баня.

— Но всички ваши придружители са били избити от атентаторите, никой не е останал жив.

Фленсероподобната глутница сви рамене.

— Това твърдение е отчасти републиканска пропаганда, но отчасти и аз имам принос за него. Наредих на телохранителите си да се накълцат един другиго със секирите, а преди това да сторят същото с всеки от присъстващите, който не съм аз.

Стийл едва не зави от благоговение. Замисълът наистина беше достоен за съвършенството на Фленсер и за силата на неговата воля. При всеки атентат винаги има шанс някой от фрагментите да отърве кожата. Носеха се легенди за герои, които после успявали пак да се съберат. В истинския живот подобни неща бяха рядкост и обикновено се случваха, когато подчинените на пострадалия успееха да го подкрепят по време на неговото съчленяване. Но Фленсер бе замислил тази тактика още от самото начало и планирал своето повторно съчленяване на хиляди мили от Дългите езера.

И все пак… Лорд Стийл огледа критично събеседника си, абстрахирайки се от гласа и жестовете му. Мисли за властта, а не за желанията на някой друг, пък бил той и Фленсер! Стийл разпозна само двама от глутницата. Женските и мъжкият с белите връхчета на ушите сигурно бяха дошли от пожертваните последователи. Почти бе сигурен, че сега пред него стоят само две части от стария Фленсер. А това едва ли би била сериозна заплаха… с изключение на външния му вид, разбира се.

— Ами останалите четирима от вас, сър? Кога можем да очакваме пълното ви завръщане?

Фленсероподобното нещо изхихика. Макар и непълно и недооформено, това същество все пак имаше усет за баланс на силите. Беше почти като в доброто старо време. Когато двама души си дават ясна сметка що е това власт и предателство, тогава предателството между тях на практика става почти невъзможно. Събитията просто следват предначертания си ход и носят все по-голямо могъщество на онзи, който е достоен да бъде на власт.