— Моля те, моля те, моля те! — повтаряше момичето.
Отначало изглеждаше, че ще успеят. Войниците на Стийл стояха на достатъчно разстояние от тях и макар под совалката също да се виждаха локви масло, те поне не бяха подпалени. Дори вятърът сякаш поутихна. Въпреки това Синя раковина изгуби контрол над управлението. Той направи само едно погрешно движение и совалката се наклони рязко към земята. Ударът не беше силен, но Фам чу как една от ските за кацане жаловито изскрибуца. Синя раковина трескаво запърпори над уредите за управление, но тялото на совалката щръкна по диагонал, забито с едната си половина в пръстта. Дулото на лъчевата пушка изхрущя под натиска на металния корпус.
Очите на Фам се стрелнаха към ездача. Знаеше, че рано или късно ще се стигне дотук.
— Какво става? Имате ли още връзка? — попита Равна.
Синя раковина се посуети мълчаливо над уредите, после присви рамене, както го правеха ездачите.
— Да, но ще отнеме много време…
Докато говореше откопча предпазните колани и освободи скродера си от пилотското място. Люкът пред него се отвори, а бойните викове на сражаващите се глутници и шумът от бушуващия пожар нахлуха вътре.
— Какво правиш, мътните да те вземат?!
Клонките на Синя раковина се обърнаха към Фам.
— Отивам да спася момчето. Само след миг пламъците ще погълнат всичко.
— Совалката също ще пламне, ако ни зарежеш така. Никъде няма да ходиш, Синя раковина!
Фам се протегна и сграбчи ездача за долните клони.
През цялото време Джоана гледаше неразбиращо ту единия, ту другия. Паниката в очите й постепенно нарастваше.
— Не, моля те, не!…
Равна също започна да крещи, Фам остана изопнат като тетива, а цялото му внимание беше приковано в ездача.
Синя раковина се отърколи през претъпканата кабина и клоните му опряха лицето на Фам. Гласът от говорния апарат прозвуча накъсан и нервен.
— И какво ще направите, ако не ви се подчиня? Отивам, сър Фам. С това ще докажа на всички ви, че не съм оръдие на някоя от Силите. Вие способен ли сте да постъпите по същия начин?
Последва тягостно мълчание. Човекът и ездачът се бяха вкопчили един в друг. След малко Фам отпусна хватката и повече не се опита да го задържи.
Синя раковина освободи рязко клоните си и се върна отново при отворения люк. Осите на скродера се наклониха към земята и той се спусна с равномерно полюляване. Фам още не беше помръднал. „Аз също не съм някакво си бездушно оръдие на силите.“
— Фам?
Момичето го гледаше отдолу и го подръпваше за ръкава. Фам се отърси от вцепенението и се огледа. Глутницата на Пилигрима вече беше изскочила извън совалката. В устите на четирите възрастни части отнякъде се появиха къси мечове или пък дълги ножове; по предните му лапи лъщяха метални остриета.
— Добре тогава.
Фам махна един от подвижните панели в обшивката на совалката и извади скрития под него пистолет. След като Синя раковина разби совалката, не му оставаше нищо друго, освен и той да се хвърли в битката. Мисълта за това му подейства отрезвяващо. Мъжът се освободи от предпазните колани и излезе от совалката. Частите на Пилигрима го наобиколиха. Двете кутрета бяха надигнали нещо като щитове над главите си. Въпреки че устите на глутницата бяха пълни, тя продължаваше да говори ясно и отчетливо както винаги.
— Може би има начин да се приближим още малко към тях… През пламъците. От бойниците вече не ни обстрелват. Горе въздухът е твърде горещ за стрелците.
Фам и Джоана последваха Пилигрима покрай тъмните локви масло.
— Стойте, колкото се може по-далеч от маслото.
Подчинените на Стийл също се мяркаха покрай пламъците. Фам не можеше да разбере дали атакуват совалката или просто се опитват да избягат от жегата. Но сега това вече нямаше никакво значение. Той приклекна на едно коляно и започна да обстрелва прииждащите глутници. Пистолетът изобщо не можеше да се сравнява с поразяващата сила на лъчевата пушка, но въпреки това не беше за изхвърляне. Първите кучета се прекатуриха. Другите започнаха да се препъват в телата им. Накрая стигнаха до ръба на локвата масло. Малцина от защитниците на крепостта обаче се осмелиха да нагазят в нея. Добре знаеха какво може да се случи всеки миг. Останалите заобиколиха отзад падналата совалка и се скриха от погледа на Фам.
Имаше ли изобщо някакво сухо място наоколо? Фам започна да тича по края на мазното петно. Все някъде трябваше да има пътека през крепостната стена, иначе пожарът можеше да прерасне в неуправляема стихия. Пред него пламъците стигнаха десет метра височина и жегата вече обгаряше кожата му. Над огнените езици започна да се образува лепкав дим, който се стелеше към долината. През него слънцето приличаше на червеникаво петно.