— Нищо не виждам — разнесе се из въздуха отчаяният глас на Равна.
— Все още имаме шанс, Рав.
Ако успееше да ги задържи достатъчно дълго, за да улесни дърворезбарите…
Бойците на Стийл бяха открили някъде пътека през пламъците и сега стесняваха кръга около него. Нещо изжужа покрай ухото му. Стрела! Той се хвърли на земята и отвърна с непрекъснат огън. Ако знаеха колко бързо се изчерпват мунициите му, сигурно щяха да продължат атаката. Но само няколко секунди сред беснеещия пожар и неговия обстрел се оказаха достатъчни да разколебаят устрема на глутниците. Нападателите им се пръснаха в различни посоки, решили да опитат късмета си при дърворезбарите.
Фам се обърна и огледа замъка. Джоана и Пилигрима се бяха промъкнали още десетина метра към стената. Момичето стискаше здраво една от лапите на Пилигрима. Фам проследи втренчения й поглед.
… Там беше ездачът. Синя раковина не обръщаше никакво внимание на глутниците и се носеше по самия край на огнената стихия. Търкаляше се устремено към вътрешността, а следите от масло след него показваха откъде е минал. Всички странни приспособления, които обикновено стърчаха от скродера, сега бяха прибрани и ездачът държеше покривалото си плътно увито около стеблото. Носеше се почти слепешката през нажежения въздух, навлизайки все по-дълбоко в тесния процеп между пламъците.
Когато стигна на петнайсетина метра от стената, две от клонките му внезапно посегнаха към най-буйния огън. Там беше мястото. През маранята нажежен въздух Фам успя да зърне едно дете, което неуверено пристъпи напред от каменното си укритие. По раменете и около краката му се виждаха силуетите на някакви дребни фигурки. Фам хукна нагоре по наклона. На този терен можеше да се движи по-бързо, от който и да е ездач. Може би имаха още малко време.
Един самотен огнен език се изви под напора на вятъра и докосна маслената локва между него и ездача от другата й страна. Само за миг единственият път назад към спасението беше погълнат от пламъците и пред Фам се изправи непреодолима огнена стена.
— Пожарът все още не е достигнал навсякъде — каза Амди. Беше се отдалечил на няколко метра от скривалището им, за да проучи обстановката. — Летящото нещо се приземява! Някакво… странно създание… се приближава към нас. Дали е Синя раковина или пък Зелено стебло?
Двете деца се подадоха от прикритието си. Непознатото същество ги забеляза! То рязко се обърна към тях, разпръсквайки масло и мъх изпод колелата си. Два подобни на тръстика израстъци се протегнаха от синкавото стебло. Скърцащият глас говореше на самнорск.
— Бързо, сър Джефри! Имаме съвсем малко време.
Зад непознатото създание, отвъд локвата масло, Джефри зърна… Джоана!
После локвата избухна. Всички пътища за бягство бяха отрязани от бушуващите пламъци. Но пришълецът продължаваше лудешки да маха с израстъците си, приканвайки ги да се качат на неговата количка. Джефри награби, колкото кутрета можеха да поберат ръцете му. Останалите наскачаха отгоре му и се вкопчиха със зъби и нокти в ризата и панталоните.
Две от частите на Амди още стояха на земята от другата страна на количката, за да виждат по-добре накъде се простира пожарът.
— Уау! — изпищя той в ухото на Джефри. Дори от толкова близо момчето едва чуваше гласа му през бумтенето на пожара. — Никога няма да преминем живи през пламъците, Джефри. Единственият ни шанс е да не мърдаме никъде.
Гласът на космическото същество долетя от малка плочка, разположена близо до стеблото му.
— Не! Ако останете тук, ще умрете! Пожарът се разпространява много бързо.
Джефри се присви зад стеблото на ездача. Горещината на пламъците вече пърлеше кожата му. Имаше опасност пропитата с масло козина на Амди да пламне всеки момент. Израстъците на ездача повиха покривалото около момчето.
— Наметнете се с това. — Той помаха с вейки към останалите части на Амди. — Всичките.
Двете кутрета на земята се свиха зад предните колела на съществото.