Получател: „Единак II“
Език: Трисквелайн
Предполагаем източник: Арбитражното разузнаване при Сандор
(Първоизточникът не е проверен, но междинните получатели потвърждават, че няма съмнение в достоверността на съобщението. Предполага се, че подателят вероятно е филиал на стар сайт.)
Тема: Нашето последно послание?
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Опасност от Зараза“
Дискусионна група „По следите на войната“
Дискусионна група „Къде са те сега“ с поделение „Изчезнали данни“
Дата: 72.78 дни от падането на Сяндра Кей
Ключови фрази: Нова масирана атака, падането на Сандор
Съдържание на посланието:
Единственото, което бихме могли да кажем, е, че всички наши сайтове от Върха на Отвъдното са погълнати от Заразата. Ако е възможно, моля отклонявайте съобщенията от тези сайтове.
Само допреди четири часа нашата организация включваше двайсет цивилизации от Върха. Онези от нас, които оцеляха, нито знаят какво да кажат, нито какво да направят. Сега около нас цари мрак, времето върви бавно и всички системи са извадени от строя. А ние не сме приспособени да живеем на толкова ниско ниво. След изпращането на това съобщение ще се самоизключим.
Но за онези, които са решени да продължат борбата, ще разкажем какво точно се случи. Новата атака ни сполетя внезапно и ни завари неподготвени. Последните ни спомени от Отгоре са, че Заразата внезапно се разпростря във всички посоки, жертвайки своите системи за отбрана, за да си осигури, колкото се може по-голяма предавателна мощ. Още не знаем дали подценихме силата на Заразата или пък сега тя е решена на отчаяни стъпки в името на някаква неизвестна за нас цел.
Допреди 3000 секунди ние все още бяхме подложени на свирепа атака чрез нашите вътрешни системи за връзка. Сега офанзивата е прекратена. Питаме се обаче дали това не е само временно. Или пък наистина е краят на атаката? Все още не знаем. Но ако отново получите вести от нас, бъдете сигурни, че Заразата ни е завладяла.
Сбогом.
Четиридесет и едно
Равна тръгна през полето към глутниците, които я очакваха. Гъстият пушек се беше разсеял, но мирисът на изгоряло още тегнеше във въздуха. Хълмът чернееше напълно опустошен. От високо замъкът на Стийл приличаше на зърното на огромна черна гърда. Разрушенията, причинени от войната на глутниците и природните стихии, се простираха на десетки хектари земя.
Войниците мълчаливо тръгнаха към нея. Повечето от тях обаче не можеха да откъснат очи от звездния кораб зад гърба й. Тя бавно премина покрай редиците им и се доближи към една от глутниците, която стоеше настрана върху копринени рогозки. Държаха се странно, сякаш бяха излезли на първа среща и все още не можеха да привикнат с присъствието на другия. На вратовете на големите кучета висяха странни висулки от резбовано дърво, но те изглеждаха стари и болни. Отпред имаше и две кутрета. Когато Равна направи последната крачка и спря, те внимателно се приближиха.
— Ъ-ъ-ъ, значи ти си кралицата?
Откъм един от по-едрите членове се разнесе женски глас със съвършена човешка интонация.
— Да, Равна, аз съм Кралицата на дърворезбарите. Но на теб всъщност ти трябва Перегрин. Сега той е в замъка заедно с децата.
— Сигурно много бързате. Перегрин спомена нещо за космическа флота, която ви преследва.
Равна не отговори веднага. Значи Фам все пак им беше казал за Заразата. Добре, че го е направил. Тя разтърси глава, опитвайки се да се освободи от вцепенението.
— Д-д-д-а. Наистина много бързаме.
Компютърът на китката й поддържаше постоянна връзка с „Единак II“. Миниатюрният му екран показваше, че флотата бързо скъсява разстоянието между тях.
Всички глави на глутницата се извиха настрани — жест, чийто смисъл Равна не успя да схване.
— При това сте отчаяни. Боя се, че ви разбирам твърде добре.
„Как би могла да ни разбереш? И ако е така, то как би ни простила за онова, което ще причиним на твоя свят?“ Но Равна изрече гласно само:
— Съжалявам.
Кралицата се покачи върху колата си и двете потеглиха нагоре по стръмния склон към стените на замъка. Равна само веднъж се обърна назад. Там долу, в подножието на хълма, лежеше „Единак II“. Приличаше на огромна умираща нощна пеперуда.