А какво оставаше за Фам Нувен? Той беше създаден като оръдие на една от Силите, тя го използва известно време, а сега дойде ред да го изхвърли от употреба. Фам беше човек, който никога не е съществувал.
Вълнението се стовари върху тях и продължи още по-надолу към дълбините. Далече от светлината на Трансцендентното. Слънцето в Света на остриетата щеше отново да изгрее, но съзнанието на Фам беше вече заключено, а чувствата му се ограничиха само до онова, което вижда и чува. Той усети, че Противодействието постепенно го напуска. Неговата задача беше изпълнена. Призракът на Древния се позадържа още малко, но и той все повече се отдалечаваше заедно с угасващото съзнание на Фам. Останките вече не се бунтуваха в мислите му и не го принуждаваха да се пръска по шевовете. Сега тяхното присъствие беше нежно и деликатно и само леко гъделичкаше мислите му, както човек почесва преданото си домашно куче.
Не, ти не си просто домашен любимец, Фам Нувен. Ти си силен и смел вълк единак. Оставаха им само няколко секунди преди дълбините да ги погълнат. Там телата на Противодействието и Фам Нувен щяха да се слеят и умрат, а съзнанието им да угасне за вечни времена. Спомените се завъртяха около него. Призракът на Древния се отдръпна и го остави на мира. На прощаване му разкри тайните, които досега пазеше в тайна. Да, наистина те сглобих от няколко тела, които открих в склада за археологически находки на Рилай. Но там имаше само едно съзнание със съхранени спомени, което успях да върна към живот. На един силен и смел вълк. Толкова силен, че никога не бих могъл да те контролирам, ако преди това не посаждах съмнения у теб, Фам…
Отпаднаха и последните ограничения. Древния окончателно го освободи от своя контрол. Или пък от последния си дар. Сега това вече нямаше никакво значение. Нито пък онова, което каза Силата. Фам отдавна беше прозрял истината.
Канбера, Синди, годините на странстване с Кюенг Хо, последният полет на „Дивата гъска“. Всичко това беше истина.
Той погледна към Равна. Тя постигна толкова много, успя да се справи с толкова много неща. И дори когато не му вярваше, пак продължаваше да го обича. Всичко е наред. Всичко е наред. Той се опита да я докосне, да й го каже. О, Равна, аз съм истински!
После дълбините го затиснаха и той вече нищо не усещаше и не съзнаваше.
Някой продължаваше да блъска по вратата. Тя чу стъпките на Пилигрима, който тръгна да отвори. През люка нахлу дневна светлина. Равна дочу пискливия глас на Джефри:
— Слънцето се върна! Слънцето се върна!… Ей, защо е толкова тъмно тук вътре?
Пилигрима му отговори:
— Артефактът — нещото, което помагаше на Фам — угасна.
— Лелеее, да не искаш да кажеш, че сте изключили главното осветление?
Капакът се отмести и през отвора се промъкна главата на момчето заедно с няколко от кутретата. Силуетите им се очертаха в светлия кръг. Джефри се покатери през ръба на люка. Веднага след него влезе и сестра му.
— Контролното табло е точно тук… Ето, виждате ли?
Мека светлина огря извитите сводести стени. Всичко беше съвсем делнично и обикновено с изключение на… Джефри замръзна на място, очите му се разшириха и той притисна ръка към устата си, за да заглуши вика. После се обърна и се хвърли към Джоана.
— Какво е това? Какво е това? — долетя гласът му иззад люка.
В мига, в който го зърна, Равна съжали, че изобщо е обърнала очи натам.
— Фам? — промълви тихо тя, осъзнавайки, че няма да получи отговор.
Фам или онова, което беше останало от него, лежеше сред Противодействието. Артефактът вече не излъчваше светлина. Криволичещите му краища се сливаха с околния мрак. Сега повече от всякога приличаше на гнил пън. Но този пън обгръщаше и пронизваше тялото на мъжа, свряно вътре в корубата му. Нямаше нито кръв, нито обгаряния. Човешката плът и материята на творението сякаш се бяха слели в едно.
Пилигрима се примъкна близо до нея, а носовете му почти докосваха неподвижните тела. Лютивата миризма все още изпълваше помещението. Беше дъхът на смърт, но не приличаше на воня от гниеща плът. Онова, което умря тук, имаше плът, но повечето от материята му беше нещо съвсем друго.
Равна погледна към китката си. Върху екрана бяха останали само няколко реда букви и цифри. Не се забелязваше никакъв ултрасветлинен трафик. „Единак II“ сигнализираше за проблеми в определяне на координатите си. Бяха попаднали дълбоко в Изостаналата зона, далеч от всяка надежда за спасение, извън досега на Заразата. Тя се взря в лицето на Фам.