— Може ли вече да се приземим? Сигурно ще трябва да отложим всичко това… — Уф! — … Докато се научиш да пилотираш по-добре.
— О, да, да, разбира се! Водата долу ей сега ще свърши.
На хоризонта се очерта тъмен кръг, а след него се появи и още един.
— Скоро ще стигнем твоя прибой, Зелено стебло.
— Това ли са островите, за които ни говореше? — попита Равна.
Перегрин се консултира с навигационните карти на совалката и положението на слънцето.
— Да, те са.
Всъщност нямаше никакво значение дали са те или не са. Западният океан се простираше на дванайсет хиляди километра и цялото му протежение около тропиците беше осеяно с островни вериги. Единственото, което различаваше групата под тях, бе, че е малко по-настрана от останалите; най-близкото поселище на островитяните се намираше на две хиляди километра.
Малкият необитаем остров беше заобиколен от безкрайна водна шир. Двамата с Равна помогнаха на Зелено стебло да се спусне на земята. Макар да знаеше, че скродерът й е само несъвършено копие на истинските, Пилигрима беше много впечатлен от него. Всяко от четирите колела имаше самостоятелна ос. Зелено стебло можеше да се добере почти до билото на кораловия остров съвсем сама, без ничия помощ.
Най-накрая превалиха билото и пред тях се ширна океанът. Една от частите на Пилигрима се втурна напред под предлог да намери просека в гъсталака, по която да се спуснат надолу. Всъщност жадуваше да стигне час по-скоро до водата, да вдиша соления й мирис и дъха на гниещите водни растения. Сега отливът беше оголил дъното и върху него имаше милиони малки локви, някои от тях не по-големи от скалисто изворче.
— Къде искаш да те оставим? — обърна се Перегрин към ездача. — Ако сега те заведем чак до водата, когато дойде приливът, ти ще се озовеш доста надълбоко в океана.
Зелено стебло не отговори, но всичките й клонки сочеха към водата. Колелата на скродера се пързаляха и въртяха без никаква координация помежду си.
— Хайде да я заведем по-близо до водата — каза след малко Равна.
Стигнаха до един сравнително равен коралов риф, прорязан от плитки дупки и канали.
— Намери някое хубаво място, а аз отивам да поплувам — каза Перегрин.
Застана в края на кораловия риф и погледна надолу. Събра частите си плътно една до друга и несръчно цопна във водата.
След няколко минути попадна на едно закътано местенце, покрито с пясък и защитено срещу мощните морски течения.
— Ей, елате насам! — извика той към Равна и Зелено стебло.
Докато те преодоляваха внимателно белите заоблени камъни по брега, Пилигрима приседна и започна да облизва драскотините, оставени от острите коралови ръбове.
Зелено стебло започна да си тананика нещо. След малко песента й премина в говор.
— Прекрасно море, красив бряг. Точно това ми трябва сега. Просто да си седя и да си мисля с моите темпове.
— Колко дълго ще останеш тук? — попита Равна. — Ще ни липсваш.
Това не беше обикновена любезност. Зелено стебло наистина щеше да липсва на всички. Дори с нейната разсеяност и къса памет, тя беше единственият експерт, владеещ системите за самосъхранение на „Единак II“.
— Боя се, че ще бъде доста дълго, ако изчисляваме времето с вашите мерки. Нужни са ми поне няколко десетилетия… — Тя гледа мълчаливо вълните още няколко минути. — Равна, ти знаеш, че моите спомени сега са в безпорядък. Прекарах двеста години със Синя раковина. Понякога беше дребнав и малко злобничък, но затова пък го признаваха за ненадминат търговец. Двамата сме имали прекрасни мигове. А накрая и ти се увери колко е смел и самоотвержен.
Равна кимна с глава.
— По време на нашето последно пътуване пред нас се разкри една ужасяваща тайна. Мисля, че това му причини болка, почти равна на тази от огнената стихия, която го уби. Аз съм ти безкрайно благодарна, че ни защити в критичен за нас момент. Сега искам да поразмисля на спокойствие и да оставя времето и прибоя да подредят моите спомени. Може пък несъвършеният ми скродер да се справи с тази задача. Каня се да направя дори хроника за нашия поход.
Тя докосна две от главите на Перегрин.
— Имам да ви кажа нещо важно, сър Пилигрим. Оказвате ми огромно доверие като ми позволявате да живея свободно във вашите морета… Но трябва да знаете, че аз и Синя раковина бяхме бременни. Сега нашите общи яйца са вътре в мен. Ако ме оставите тук, само след няколко години край тези острови ще има нова колония на ездачите. Моля, не приемайте това като предателство. Никога не сме се проявявали като лоши съседи… Освен в един-единствен случай, който Равна подробно ще ви опише. Но за щастие това не може да се случи тук.