Оказа се, че Зелено стебло изобщо не се интересува от тихото и закътано местенце, открито от Перегрин. Вместо това тя настоя да я оставят там, където прибоят беше най-буен и вълните се разбиваха шумно в брега.
След известно време можеха да видят само връхчетата на Зелено стебло. Досега Перегрин си мислеше колко тънички и нестабилни са нейните вейки, но вече започваше да се убеждава, че за сметка на това са много жилави.
Равна се обърна и погледна към глутницата. Върху лицето й все още стоеше онази загадъчна усмивка. Дали се учудваше на нещо, или просто й беше хубаво?
— Знаеш ли за каква тайна говореше Зелено стебло?
— Кралицата ми разказа онова, което е научила от вас.
— Аз съм щастлива, но и безкрайно изненадана, че позволи на Зелено стебло да дойде тук. По-присъщо на средновековните умове — съжалявам, това всъщност се отнася до всички видове — е да убият съществото, което представлява дори незначителна заплаха за тях.
— Тогава защо не скри това от кралицата? Искам да кажа — за скродерите и опасността те да бъдат заразени…
— Защото това е вашият свят, Перегрин. Додея ми да се правя на божество, което пази голямата Тайна. Освен това Зелено стебло настоя да го направя.
Перегрин се разположи около Равна. Сега само един чифт от очите му бяха обърнати към вейките, подаващи се от пяната. Най-добре е все пак да й даде някакво обяснение. Той вдигна глава към Равна.
— О, въпреки всичко ние си оставаме средновековни същества, Равна. Независимо, че напоследък се развиваме доста бързо. Възхитихме се от смелостта на Синя раковина, когато се хвърли в огъня да спаси децата. Освен това ние от средновековието сме свикнали с дворцовите заговори и предателства. Какво значение има, ако поетият риск е от космически размер? За нас той не е по-опасен, от което и да е друго земно предизвикателство. Ние, нещастните примитивни души, рискуваме живота си всеки ден.
— Аха!
Усмивката й стана още по-широка заради лекомисления тон, с който говореше той.
Пилигрима се изкиска, а главите му се залюляха. Обяснението му беше достоверно, но нито съдържаше цялата истина, нито пък нейната най-съществена част. Той си припомни деня преди да дойдат на острова. Тогава двамата с кралицата решиха как да постъпят със Зелено стебло.
Отначало кралицата се изплаши. Като опитен държавник тя ставаше особено предпазлива, когато насреща й се изпречеше някакво мистично зло. А на всичко отгоре възрастта на това беше милиони години.
— Няма да сторя нищо лошо на Зелено стебло. Но въпреки това ме е страх. Остане ли тук, поетият от мен риск вече ще засяга и Вселената около нас.
Перегрин се засмя. Това сигурно беше безразсъдството, присъщо на пилигримите, но…
— Така и трябва да бъде, кралице. Големите цели изискват голям риск. На мен ми харесва да общувам с хората. Дори да ги нямаше звездният кораб и компютърът, човешките същества пак щяха да променят света ни. Забелязала ли си… колко е лесно за нас да усвоим тяхното познание? Равна още не може да свикне с нашите способности. Тя не си дава сметка колко добре сме усвоили информацията от компютъра. А устройството на техните кораби е още по-лесно, кралице. Не казвам, че схващам точно как са направени. Дори сред звездните хора малцина познават всеки детайл от тях. Но уредите и системите им лесно могат да бъдат изучени, дори след авариите, които са претърпели и двата кораба… Подозирам, че Равна никога няма да управлява совалката така, както аз вече го правя.
— Хм, така е, но ти можеш да достигаш едновременно всички уреди за управление.
— Това е само част от моите предимства. Ние, Остриетата, имаме по-гъвкав ум от този на бедните двукраки. Представяш ли си какво би станало, когато всички започнем да носим радиопелерините и направим свои собствени летящи машини?
Кралицата се усмихна, но сега усмивката й бе малко тъжна.
— Ти се размечта, Пилигриме. Забравяш, че сме в Изостаналата зона. Агравитаторите ще се износят след няколко години. Каквото и да постигнем, то ще е незначително в сравнение с възможностите, които току-що описа.
— Че какво от това? Нали виждаш каква е историята на човечеството. На Нийора са трябвали по-малко от два века, за да възстанови отново междузвездните полети. Ние разполагаме с много по-богата информация от техните археолози. Заедно с човешките същества представляваме чудесен екип; те ще ни помогнат да разгърнем всички свои способности.