Животът в университета Херт на Сяндра Кей би трябвало да я задоволи напълно. Всичко потръгна по мед и масло и сигурно щеше да продължи така до края на дните й, но нещата внезапно се обърнаха с главата надолу през последната година от следването. Тогава обявиха конкурса за стажанти на „Вриними“. Наградата беше тригодишна изследователска работа в архива на системата Рилай. Ако я спечелеше, това й даваше шанс за цял живот. Щеше да се върне, натрупала повече опит, от който и да е местен академик.
И така, Равна Бергсъндот се озова на повече от двадесет хиляди светлинни години от дома, при това с достъп до центъра на мрежа, свързваща милиони светове.
Слънцето беше залязло преди час, когато Равна се упъти през Градския парк към резиденцията на Грондър Вринимикалир. Посещенията й на планетата, откакто беше пристигнала в системата Рилай, се брояха на пръсти. Повечето от работата й беше свързана със самия архив, отстоящ на хиляди светлинни часове. По това време тук беше ранна есен, макар здрачът да бе променил окраската на дърветата в различни оттенъци на сивото. Там, където се намираше Равна — на сто метра височина — студеният въздух щипеше кожата и предвещаваше настъпването на мразовити дни. Под краката си тя можеше да зърне пламъците на огньове, запалени от излезлите на пикник хора. Докато наблюдаваше спускането на здрача, Равна за миг успя да си представи, че е на нейната родна планета. Погледнеше ли обаче небето, осъзнаваше, че е много далеч от дома — на двайсет хиляди светлинни години, където галактическият въртоп се бе разпрострял чак до зенита.
Сред здрача блещукаше слаба светлинка, която едва ли щеше да стане по-ярка тази нощ. Ниско върху западния хоризонт личеше група вътрешносистемни фабрики, които светеха по-ярко от която и да е луна. След около половин час щяха да изгреят и Доковете. Тяхната светлина не беше ярка като тази на фабриките, но заедно можеха да затъмнят, която и да е от по-далечните звезди.
Равна смени скоростта на своя агравитатор и се спусна по-ниско. Уханието на есенна мъгла и димът от огньовете станаха още по-осезаеми. Внезапно навсякъде около нея зазвуча калирски смях — неволно бе попаднала сред играчи на въздушна топка. Тя шеговито разпери ръце в разкаяние и се измъкна настрани от групата.
Разходката из парка наближаваше своя край — вече се виждаше нейната крайна цел. Резиденцията на калира Грондър беше нещо необичайно за пейзажа в парка и внушителната й сграда се забелязваше отдалеч. Беше още от времето, когато Организацията се бе присъединила към Рилай. Погледната само от осемдесет метра височина, сградата представляваше масивен силует върху фона на вечерното небе. Когато заискриха светлините от фабриките, по нейните гладки стени започнаха да се провиждат и маслени краски. Грондър беше шеф на шефа на нейния шеф. За две години беше говорила с него точно три пъти.
Нямаше вече за кога да отлага. Едновременно притеснена и изпълнена с любопитство, Равна полетя още по-ниско и се остави електронния водач да я преведе през трите платформи към входа на сградата.
Грондър Вринимикалир я посрещна с обичайната за Организацията любезност — стандартен начин на общуване, който служеше на няколко раси от системата. Приемната беше обзаведена с мебелировка, която можеше да се ползва едновременно от хората и от „Вриними“. Бяха поднесени освежителни напитки, последвани от куртоазните въпроси относно работата й в архива.