Равна вдигна глава към небето. Сега галактичният диск приличаше по-скоро на сияние. Не можеше да се разбере неговата истинска форма. По-далечните части бяха затъмнени от ярките петна на близките звездни рояци. Те приличаха на купчина скъпоценни камъни, пронизани от светлинни лъчи. Но там, близо до южния хоризонт, се виждаха два светли облака с неправилна форма. Магеланите! Внезапно всичко си дойде на мястото и Вселената вече не изглеждаше толкова чужда и непозната. Флотата на Аниара трябваше да бъде…
— Чудя се дали оттук могат да се видят Страумлинските владения — каза Джоана. Повече от година се бе чувствала в ролята на възрастен. След утрешния ден вече никога нямаше да стане отново дете. Но сега гласът й звучеше слаб, несигурен и беззащитен.
Равна тъкмо отвори уста да обясни, че това би било съвсем невероятно, когато…
— Възможно е да ги видим, твърде е възможно.
Беше Амди. Глутницата му стоеше сгушена между телата на човешките същества. Чувстваше се прекрасно, обгърнат от тяхната топлина.
— Порових се в Компютъра и се опитах да разбера кои светове е възможно да зърнем оттук.
Две от муцунките му се очертаха на фона на небето. Също като човешки ръце те се простряха нагоре и започнаха да сочат.
— Най-ярките петна са близки източници на светлина. Те не стават за ориентиране.
После посочи няколко ярки съзвездия, настоявайки, че с помощта на Компютъра е открил кои са те. Амди разпозна дори Магелановите галактики. Излиза, че беше схванал много повече от самата Равна.
— … И така, Страумлинските владения са били…
Били! Май тоя път съвсем я загази, малкият!
— … На Върха на Отвъдното, но по-близо до галактичния диск. Ето, виждате ли онзи звезден квадрат? — носовете се сбутаха един друг. — Ние го наричаме Великия квадрат. И така, прокарайте една мислена линия от горния ъгъл на шест хиляди светлинни години и ще бъдете точно на Страумлинските владения.
Джефри се надигна на колене и мълчаливо загледа небето.
— Но щом са толкова далече, възможно ли е изобщо да видим нещо?
— Е, няма да са точно страумлинските звезди, но само на четиридесет светлинни години от Страум има един синьо-бял гигант…
— Аха — прошепна Джоана. — Сторлис. Бяха толкова ярки, че хвърляха сенки дори през нощта.
— Това е четвъртата ярка звезда по права линия нагоре от ъгъла — нали виждате, образуват почти права редица. Аз го виждам, значи и вие можете.
Джоана и Джефри дълго време не проговориха, вперили очи в звездната пътека. Равна горчиво сви устни. Бяха толкова добри деца, а съдбата им отреди да минат през изпитания, които можеха да пречупят дори възрастен човек със силна воля. Не помогна дори това, че родителите им се бориха до последен дъх да ги опазят; бяха избягали от Заразата с намерение по-късно да я разрушат. Но…
В Отвъдното имаше още милиони раси, които в стремежа си да се доберат до Трансцендентното бяха готови да сключат сделка със самото Зло. И още колко се самоунищожаваха по този начин. Но не, и това не се оказало достатъчно на Страумлинските владения. Те нагазиха в Трансцендентното и с неразумните си действия събудиха нещо, което заплаши съществуването на цялата Галактика.
— Мислите ли, че там е останал някой? — попита Джефри. — Нима ние сме единствените оцелели?
Сестра му го притисна до себе си.
— Може… Може да не са точно в Страумлинските владения. Но в останалата част на Галактиката… Погледни само — тя е цяла и още си е на мястото. — Последва тих смях. — Татко и мама, Равна и Фам. Те спряха Заразата. — Тя махна с ръка срещу небето. — Благодарение на тях всичко това все още го има.
— Да — подхвана Равна. — Ние успяхме да спасим и нея, и себе си. За да започнем отначало.
Щом още продължаваха да се борят, значи казаното не беше самозаблуда или лъжа. Системите на „Единак II“ продължаваха да изучават зоните. Разбира се, с една-единствена отправна точка беше много трудно да се направи прецизна зонография. Въпреки това тя можеше да се закълне, че са попаднали дълбоко в новообразуваните територии на Изостаналата зона, появили се след предизвиканото от Фам Вълнение. Но много по-съществено бе, че сега „Единак II“ не отчиташе никакво размиване на границите между Зоните. Беше изчезнало дори постоянното трептене отпреди няколко месеца. Това щеше да продължи дълго — Зоните бяха стабилни като планина, чийто релеф можеха да променят единствено хилядолетията.