Бил най-малкото дете на местен крал, израснало сред мечове, отрова и интриги. Живял в каменни замъци край едно много студено море. Нямало съмнение, че животът на най-малкия принц бил предначертан — или щял да бъде рано убит или да стане крал в земите на баща си. Това го чакало, ако животът продължал да си тече по средновековните порядки. Но когато навършил тринайсет, всичко се променило. Неговият свят, в който се разказвали единствено легенди за летящи апарати и радиовръзки, се изправил лице в лице с междузвездни търговци. След една година феодалната политика на Канбера била преобърната с главата надолу.
— От Кюенг Хо бяха инвестирали в три кораба за експедицията до Канбера. При нас им видяхме сметката, нищо че се имахме за по-напреднали в технологиите. Не можаха да заредят и двата кораба останаха. Най-вероятно те станаха и причина за превръщането на бедния ми свят в пух и прах. Аз заминах на третия. С това безумно заложничество баща ми мислеше, че ги държи в ръцете си. Имах късмет, че не ме направиха на парчета.
Кюенг Хо се състоял от няколкостотин кораба, действащи в периметър от стотина светлинни години. Флотата им можела да достигне почти една трета от скоростта на светлината. Били предимно търговци, много рядко спасявали изпаднали в беда и още по-рядко се проявявали като завоеватели. Когато Фам Нувен ги видял за последен път, те вече били поставили началото на около трийсетина нови светове и зад гърба си имали три хиляди години история. Били най-чудатата цивилизация, съществувала в Изостаналата зона… Естествено, докато не възкресиха Фам Нувен, никой от Отвъдното дори не беше чувал за нея. Кюенг Хо беше просто една от милионите цивилизации, захвърлени на хиляди светлинни години в дебрите на Изостаналата зона. Само случайността можеше да доведе техен представител в Отвъдното, където придвижването ставаше със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Но за едно тринайсетгодишно момче, отрасло сред мечове и ризници, Кюенг Хо беше коренна промяна, каквато малцина човешки същества са преживели. Само за няколко седмици от наследник на средновековен владетел то се превърнало в момче за всичко на борда на космически кораб.
— Отначало не знаеха какво да правят с мен. Мислеха да ме тикнат в хладилната камера и да ме изхвърлят при първото спиране. Пък и за какво ли можеше да им послужи дете, което е уверено, че съществува един-единствен свят, при това той е плосък. Целия си дотогавашен живот бях прекарал, учейки се да размахвам меч.
Той спря внезапно, както правеше винаги, когато потокът от спомени попаднеше в повреден участък. После погледът му отново се концентрира върху Равна и той стана нахакан, както обикновено.
— Бях истинско животно. Не ми се вярва хората от развитите цивилизации да си дават сметка какво е да израснеш сред чичовци и лели, които само дебнат как да ти видят сметката, а ти се опитваш да ги изпревариш. В цивилизацията съм срещал големи злодеи и негодници. Те са способни да изпепелят цяла планета, наричайки това „уреждане на спора“. Но нито един от тях няма и стотна от коварството и измамите, които видях в детството си.
Ако се съди по думите на Фам Нувен, само сляпата случайност е опазила екипажа на кораба от неговата отмъстителност. През годините се научил да се приспособява към света, в който попаднал, а цивилизацията одялала острите ръбове от неговото детство. При подходящо обучение и възпитание би могъл да е един от най-умелите капитани на Кюенг Хо. И наистина, в продължение на дълги години управлявал корабите от флотилията. В общността на Кюенг Хо влизали няколко раси и колонизираните от техните хора светове. Със скорост, равна на три десети от светлинната, Фам десетилетия наред се носел от звезда до звезда, потопен в летаргичен сън. После изкарвал по година-две в поредното пристанище, опитвайки се да припечели нещо от стоката и информацията, които предлагал. Но те често се оказвали безнадеждно остарели. През цялото време авторитетът на Кюенг Хо му служели като щит. „Политиците идват и си отиват, но Алчността е вечна“ било мотото на тяхната флотилия и то им помогнало да оцелеят много по-дълго от доста техни клиенти. Дори религиозните фанатици действали по-предпазливо, когато ставало дума за отмъстителността на Кюенг Хо. Въпреки това в повечето случаи само уменията и хитростта на капитана спасявали екипажа и кораба от гибел. А малцина можели да се мерят със способностите на Фам Нувен.