„Тогава защо да рискувам работата си, опитвайки се да го разубедя?“ Но устата й сякаш не желаеше да се подчини на волята.
— Защо не поотложиш пътуването си към Трансцендентното, Фам? Остани тук и опознай живота в Отвъдното. Всяка една от тукашните цивилизации би те приела на драго сърце. А в населените с човеци светове ти ще си направо събитието на века.
Като екземпляр от не-нийоранската човешка раса.
От информационната агенция на Сяндра Кей бяха убедени, че Равна е отчаяно амбициозно същество, щом се беше решила да пропътува двайсет хиляди светлинни години за този стаж. След приключването му с нейната квалификация можеше да избира работа сред най-престижните академични занимания в поне дузина светове. Но това беше нищо в сравнение с постигнатото от Фам Нувен. Имаше толкова богати хора, които щяха да му дадат цял един свят, стига да останеше сред тях.
— Кажи си цената.
Самоуверената усмивка на червенокосия стана още по-широка.
— Ами аз вече я казах, а „Вриними“ са готови да я платят.
„Наистина копнея да направя нещо с тая негова усмивка“, помисли си Равна. Билетът на Фам Нувен към Трансцендентното беше осигурен единствено благодарение на внезапно възникналия интерес от страна на Силата към Страумлинското отклонение. Това нищо неподозиращо създание можеше да завърши безславно живота си, разпиляно на милиони и милиарди мъртви частици, предназначени да дадат начало на безброй имитации на човешка природа.
Грондър се обади само пет минути след напускането на Фам Нувен. Равна беше наясно, че от Организацията подслушват нейните разговори и вече беше уведомила Грондър за резервите си относно тази „продажба“. Въпреки това пак се чувстваше малко нервна при срещата с него.
— Всъщност той кога заминава за Трансцендентното?
Грондър си потърка пипалата. По нищо не личеше да е ядосан.
— Във всеки случай няма да е до десет-двайсет дни. Силата, с която преговаряме, засега предпочита да се рови из архива ни и да следи каква информация преминава през Рилай. Освен това… независимо от огромното желание на човешкото същество да замине, то е доста предпазливо.
— Така ли?
— Точно така. Настоя за достъп до библиотеката и поиска разрешение да огледа навсякъде из системата. Успя да побъбри с няколко случайно срещнати работници по Доковете. Освен това изрично искаше да говори с теб. — Челюстите на Грондър зачаткаха — той се смееше. — Не се притеснявай от нищо и откровено кажи мнението си по всеки въпрос. За него най-главното сега е да дебне за скрита отрова. А като чуе най-лошите новини от теб, ще разбере, че нямаме тайни от него и ще повярва в нашата добронамереност.
Тя започваше да разбира откъде идва увереността на Грондър. Проклятие, Фам Нувен наистина имаше дебела глава.
— Така е, сър. Той ме помоли тази вечер да го разведа из Външния отдел.
Както вече ви е добре известно.
— Добре. Ще ми се и останалата част от операцията да мине толкова гладко.
Грондър се извърна, така че към нея бяха насочени само очите от периферията. Отзад се виждаха диаграми, показващи състоянието на комуникациите в Организацията и всички операции, извършени в базата данни. От тях можеше да се заключи, че кипи усилен труд.
— Може би не е редно да повдигам този въпрос, но има малка вероятност да ни помогнеш… Дейността ни напоследък много се оживи. — Грондър не изглеждаше особено доволен от тези добри новини. — Девет цивилизации от Върха наддават за неограничен достъп до нашата база данни. С това засега можем да се справим. Но тази Сила, която изпрати кораб при нас…