По всичко личеше, че Грондър е изправен пред нелек проблем — как да каже по-меко на една от Силите да му се разкара от главата. А единственото, за което трябваше да се тревожи Равна Бергсъндот, бе някакъв прекомерно самоуверен глупак, който не можеше да устои на самоунищожителните си пориви за нови авантюри. Тя се обърна назад и пое покрай водата. Всяка трета вълна на прибоя обливаше глезените й.
Равна въздъхна дълбоко — нямаше съмнение, Фам Нувен беше истински глупак… Но какъв величав глупак! Тя винаги си беше давала сметка, че не съществува никаква разлика между умствените възможности на жителите в Отвъдното и тези на примитивните раси от Изостаналата зона. Повечето системи работеха по-добре в Отвъдното; комуникациите със свръхсветлинна скорост бяха напълно възможни, но единствено в Трансцендентното можеше да се създаде свръхчовешки разум от по-висш клас. Ето защо не бе необичайно, че дори варваринът Фам Нувен притежаваше значителни умствени способности. Той успя да възприеме трисквелайн много бързо и с невероятна лекота. Равна вече не се съмняваше, че е и умел шкипер, както сам твърдеше. А да си търговец в Изостаналата зона, да рискуваш, пътувайки векове сред звездите в неизвестна посока, където можеш да изгубиш всяка връзка с цивилизацията или да се натъкнеш на враждебно настроени чужденци… За това се искаше смелост, каквато обикновените хора не притежаваха. Тя можеше да разбере нетърпението му да попадне в Трансцендентното. Това бе поредното предизвикателство, изпречило се на пътя му. Той имаше на разположение двайсетина дни, за да се опита да проумее една изцяло непозната за него вселена. За това време обаче не би могъл да стигне до извода, че правилата се променят, когато играчите са нещо повече от обикновени хора.
Е, на варварина му оставаха още няколко дни да се перчи на воля. През това време щеше да промени мнението му на всяка цена. А след като разговаря с Грондър вече не изпитваше никаква вина заради онова, което се канеше да направи.
Осем
Външният отдел заемаше една трета от Доковете. Той започваше още в периферията, лишена от атмосфера, където всъщност се помещаваха корабите и стигаше чак до централната част и главното море. Организацията „Вриними“ беше успяла да внуши на много раси, че това е чудото на Средното ниво. Затова освен търговския трафик тук имаше и много туристи — някои от най-богатите същества в Отвъдното.
Фам Нувен получи пълен достъп до всички забавления, които предлагаше Външния отдел. Равна го разведе из най-поразителните забележителности и му показа как се извършват в гравитационните подскоци над Доковете. Варваринът обаче беше по-впечатлен от оскъдното пространство, в което бяха разположени офисите, а не от мащабите на Доковете.
— Виждал съм и по-грандиозни съоръжения в Изостаналата зона — отсече накрая той.
„Но не и такова, което свободно преодолява гравитацията на планетата. Подобно нещо със сигурност не си виждал.“
С настъпването на вечерта Фам Нувен видимо смекчи тона. Коментарите му станаха по-разумни и по-малко заядливи. Прояви желание да види как живеят търговците от Отвъдното и Равна му показа борсите и търговския локал. Накрая, малко след полунощ се озоваха във „В компанията на странниците“. Това не беше територия на Организацията, но бе едно от любимите места на Равна — частен вертеп, който привличаше търговци от всички нива на Отвъдното. Тя беше любопитна как ще реагира Фам Нувен при вида на заведението. Мястото беше декорирано като зала за срещи от Изостаналата зона. Над основния бар висеше триметров макет на допотопен кораб. Към всяко от сепаретата водеха наподобяващи писти пътеки, осветени с примигващи синьо-зелени лампички. Те хвърляха мъждива светлина около клиентите, които седяха вътре.