За Равна стените и подовете бяха направени от грубо одялани дебели дъски. Хора като Ейгравън пък виждаха каменни стени и тесни тунели — нещо от рода на мрачните катакомби, които расата му построи на колонизираните от нея територии. Измамата обаче беше само оптическа. Върху психиката на посетителите не се влияеше чрез някакви газове или други химически средства. При това миражът бе сред най-съвършените постижения на Средното ниво.
Равна и Фам тръгнаха между причудливо разположените маси. Собствениците не бяха сполучили така добре с възпроизвеждането на звуци, колкото със съвършената визуална илюзия. Музиката бе приглушена и се променяше около всяка маса. Ароматите в сепаретата също се различаваха, но май бяха малко по-силни от необходимото. Отговорниците за поддържането на вътрешната атмосфера наблягаха предимно на безопасността — за тях беше по-важно клиентите да останат здрави, отколкото да си прекарат приятно.
Тази вечер беше претъпкано. Кабините със специална атмосфера в другия край на бара бяха заети до една — ниско налягане, високо налягане, висока концентрация на хлор, водна среда. Някои от посетителите приличаха на неясни силуети сред замъглената атмосфера в тях.
Мястото лесно можеше да бъде сбъркано, с който и да е от пристанищните барове на Сяндра Кей. И все пак си оставаше част от Рилай. Заведението привличаше като магнит жители на Върха, които никога не биха стъпили в затънтено място като Сяндра Кей. Много от тези висши същества не изглеждаха кой знае колко по-различни от местните. Повечето от цивилизациите на Върха бяха бивши колонии на по-долните нива. Но лентите по главите им, които Равна забеляза, не бяха просто украшения. Уредите за мозъчна връзка не работеха много ефективно в Средно ниво, но въпреки това повечето от посетителите не се разделяха с тях. Равна се устреми към група свързани помежду си трикраки същества, заобиколени от превозните си средства. Нека Фам Нувен пообщува със създания, които се колебаят на ръба между човешката природа и други форми на живот. Но той сграбчи ръката й и я затегли обратно.
— Нека се поразходим малко наоколо. — После огледа внимателно залата сякаш търсеше познато лице. — Ще ми се най-напред да открием други хора.
Без съмнение, когато се появяваха празнини в образованието на Фам Нувен, те винаги бяха значителни. Равна се насили да не се разсмее.
— Други хора ли? Ти май забрави, че сме в Рилай, Фам.
— Ами тукашните ти приятели, за които ми разказа — Ейгравън, Сарале?
Равна само поклати глава. За кратко варваринът изглеждаше съвсем объркан и беззащитен. От раждането си досега той бе срещнал само три раси с произход, различен от човешкия. Затова сега се чувстваше изгубен сред гъмжилото от причудливи създания. Тя обаче не си позволи да покаже, че му съчувства. Нейното съжаление можеше да нарани събеседника й много повече, отколкото някое избухване или нравоучителна беседа.
Временното смущение на Фам отмина бързо и той отново се усмихваше.
— Ами това е по-добро от обикновено приключение!
Двамата се отдалечиха от бара и подминаха кабините със специална атмосфера.
— Всевишни, това страшно ще се хареса на нашите от Кюенг Хо!
Наоколо нямаше нито едно човешко същество и въпреки това според Равна „В компанията на странниците“ беше най-уютното местенце за срещи. Повечето от клиентите на Организацията обикновено контактуваха помежду си единствено чрез Мрежата. Тя почувства как самотата и тъгата по дома отново се надигат в нея.
Внезапно на втория етаж един флаг с отличителни знаци привлече погледа й — беше виждала нещо подобно и на Сяндра Кей. Тя повлече Фам Нувен и пое по дървените стълби нагоре.
На фона на общата шумотевица се открояваше пронизително възбудено цвъртене. Не беше трисквелайн, но въпреки това тя схвана смисъла на казаното! В името на всички Сили, говореха самнорск!
— Обзалагам се, че тези са хомо сапиенс! Насам, лейди!
Тя проследи гласа до масата с флага.
— Може ли да седнем до вас? — попита, наслаждавайки се на вкуса от родния език.
— Моля, заповядайте!
Пискливото същество, което говореше, приличаше на окичено дръвце, посадено в количка с шест колела. Превозното средство с размери 150/120 сантиметра беше богато нашарено с цветни ивици и украсено с пискюли. Отгоре му имаше преметнат шарф със същите отличителни знаци като на флага. Съществото беше от Големите ездачи. Те държаха търговията в почти цялото Средно ниво, включително и на Сяндра Кей. Високият писклив глас на Големия ездач извираше сякаш от цялото му тяло, но въпреки това, когато говореше на самнорск, звучеше мило и родно. Равна отдавна не бе чувала тази реч. Макар да познаваше добре умствените особености на ездачите, тя почувства тръпка, сякаш се бе натъкнала на стар съученик в непознат и далечен град.