— Казвам се… — звукът напомняше неразбираемо шумолене на листа, — но ще ви е по-лесно да ме наричате Синя раковина. Колко е приятно да видиш познато лице, ха-ха-ха.
Синя раковина произнасяше смеха по същия начин, както изговаряше и останалите думи. Фам Нувен седна плътно до Равна, но понеже не разбираше и дума самнорск, не можа да схване колко знаменателна бе за останалите тази щастлива среща. Ездачът премина на трисквелайн и представи четиримата си сътрапезници — още един ездач и трима хуманоиди, които очевидно предпочитаха да стоят в прикритието на сенките. Нито един от хуманоидите не говореше самнорск.
Ездачите бяха едновременно собственици и екипаж на малък междузвезден кораб — „Единак II“. Хуманоидите пък бяха атестатори, които трябваше да потвърдят годността на част от последния им товар.
— С колегата сме в тоя бизнес почти двеста години. И двамата изпитваме най-топли чувства към вашата раса, милейди. Първият ни курс беше между Сяндра Кей и Форст Ътгреп. Вашите хора са добри клиенти и ние почти не сме имали проблеми с тях.
Той отблъсна количката си назад, а после отново я върна до масата — нещо като еквивалент на лек поклон.
Не всички обаче бяха толкова мили и любезни. Изведнъж един от хуманоидите се намеси в разговора. Звуците бяха почти като човешки глас, макар да нямаха никакъв смисъл. Мина известно време, преди личният преводач да предаде казаното на разбираем език.
— Синя раковина каза, че сте хомо сапиенс. Тогава нека ви е ясно, че в наше лице имате врагове. Ние фалирахме, а сега сме заседнали тук по вина на създаденото от вашата раса пагубно творение — Страумлинското отклонение.
Думите не бяха оцветени от никаква емоция, но Равна забеляза напрегнатата поза на съществото. Пръстите му нервно стискаха стъкленицата с питието. Беше напълно безсмислено да му се обяснява, че нейната родина Сяндра Кей се намира на хиляди светлинни години от Страум.
— От тяхното владение ли идвате? — обърна се към ездача тя.
Синя раковина не отговори веднага. Това беше характерно за тяхната раса. В момента вероятно се опитваше да си спомни коя е тя и за какво са приказвали преди малко.
— А, да, да. Моля да простите враждебността на моите атестатори. Основният ни товар беше предназначен за секретните отдели за кодиране и дешифровка към Мрежата. Продавачът е Отделът за охрана на търговията в Сяндра Кей, а стоката трябваше да бъде доставена в Главната колония за сертификати. Съвсем обичайна поръчка. Ние караме една трета от товара, а независими износители отговаряха за останалата част…
На долния етаж се надигна врява. Явно някой пушеше трева, чийто дим се оказа доста силен дори за пречиствателните системи. Равна само веднъж пое дълбоко въздух, но и това беше достатъчно да й се замъгли погледа. Веществото беше извадило от строя няколко от редовните посетители долу. Сега управата съветваше нарушителя. Синя раковина внезапно издаде рязък звук. После отблъсна скродера си от масата и го затъркаля към парапета.
— Мразя да ме сварват неподготвен. Някои хора действат толкова рязко и прибързано…
Когато врявата позаглъхна, той отново се върна.
— Та докъде бях стигнал? — Замълча за миг, докато се консултираше с персоналното си запаметяващо устройство, вградено в скродера. — А, да, да. Ако всичко беше потръгнало добре, щяхме да станем доста богати. За нещастие спряхме на Страум да стоварим една поръчка. — Той се завъртя на задните си четири колела. — Няма начин да сме били засегнати. Страум е на повече от сто светлинни години от своята лаборатория в Трансцендентното. Освен това…
Един от атестаторите го прекъсна с високо ломотене. Преводачът заговори миг по-късно:
— Така си е, няма начин да сме били засегнати. Не забелязахме никакви заплашителни действия срещу нас. Уредите на кораба също не отчетоха опасност. Въпреки това обаче сега навсякъде са плъзнали слухове. Потребителите на Мрежата твърдят, че Страумлинските владения били жертва на Отклонение. Немислимо! Така или иначе, слуховете стигнаха чак до нашите клиенти! Товарът ни вече не бил благонадежден! Сега ни наемат от дъжд на вятър да пренесем по някоя и друга стока…